И аз бях във Лерин това лято. На път от Битоля спряхме за един ден в Лерин хем да пренощуваме хем да поразгледаме малко. Намерихме един хотел в центъра и наехме стая за една нощ. решихме да хапнем нещо и попитахме човека на рецепцията каде ще ни препоръч. Тоя човек на около 50-55 години едвам връзваше 2-3 думи на английски. аз му казах че и на гръцки разбирам но да говори бавно. Докато обясняваше ние си подадохме паспортите за да ни регистрира. Като видя че сме българи се ухили до уши и започна да говори на български...много благо му стана на човека че сме българи. остави хотела и ни заведе до едно заведение кадето познаваше собственика ( също българин). Настаниха ни, нахраниха ни като царе, ракия ни черпиха и какво ли още не. Направи ми впечтление че диалекта който говорят е по близък до нашия в българия за разлика пт сърбо-македонския който се говори отвъд границата само на 15 километра. Та тия хора не спираха да ни питат за българия. като ги питахме за какви се смятат казаха че са македонци но че сме един народ с нас. та така...направихме си снимки, разменихме контакти. аз им обещах догодина пак да отида до лерин. Между другото Лерин (Флорина) е едни наистина прекрасно градче.

после на път за Солун при Воден полицията ни спря за проверка. идва едно младо момче и вика дайте документите на колата. Моя приятел който караше вика "брат превеждай нищо не разбирам" Полицая като чу и вика на български "от кай сте" викаме от българия. "дай на колата книгите" ни вика той. Паднахме от смях...много интересно говореше. И на тях им станахме интересни, разменихме по няколко думи на български (те не знаех много добре) и продължихме....

та така...

На връщане трябваше да влезем в Б Г през Орменион за Свиленград. По пътя излязохме от магистралата и отидохме в Комотини да заредим. Спряхме на една бензиностанция и решихме да питаме как да се върнем на пътя за Александруполис. Момчето като видя Българска регистрация и направо на Български ни заговори. Отначало обаче нищо не разбрахме...отне ни към 30 секунди. Много различно говореше/ използваше думи които не знаехме. Оказа се че това бил "Помацки" или "Нашенски" което всъщност е родопски диалект. И там се заговорихме с някакви възрастни хора които знаеха български. Хората там са помаци. има и гърци и турци. селата наоколо обаче, били помашки и там се говорело основно помашки диалект който звучи много интересно. подобно било положението и около Ксанти ( От където е и моя род) Оказа се че в цяла северна гърция можахме да се разберем на български. Само в орестиада където спряхме да хапнем не успяхме да се оправим :)