Тежка съдба.
Баба ми и дедо ми с три дъщерички идват в София в края на Първата световна война. Носят една кошница с дрехи. Намират квартира /наем/ в Княжево. Ражда се баща ми. Разболяват се средната сетра на баща ми, дедо ми. Дедо ми оживява, сестричката - не. Какво е преживяла баба ми - трудно е за представяне.
Държавата дала строителни материали и място - около 300 кв.м. близо до гарата. Дедо ми хванал работа - учител в Желява. Пострили къща. В нея и аз съм се родил.
Бедност и въпреки това най малката дъщеря завършила математика, баща ми - физика.
Дедо ми няколко пъти е получвал критика /от Гоце Делчев, Даме Груев/ че е тръгнал да се жени, а борбата иска всеотдайност, която само неженените могат да си позволят. Тези писма той си ги е запазил - аз ги намерих.
През Втората световна война баща ми - войник - отива при командира си и иска няколко дена отпуск за да се ожени. Командирът му казал: Ти луд ли си, бомби падат, не се знае кой жив, кой не - вие сте тръгнали да се жените. И му дал отпуска.
Майка ми бременна, баща ми отива да громи немците. Както е написал Шолохов в "Съдбата на човека" на няколко пъти смъртта минава съвсем на близо и от нея само хладен полъх се усеща.
Пък съдбата си е съдба. Ето и мен тука, занимавам се с дунеци

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Дyxът нa Coфмak на 26.08.08 15:13.