Чети мледеж, чети преди да пишеш.
Ето тук чети:
Со зборовите „браќа и сестри Македонци“ Бошковски им се обрати на насобраните граѓани на плоштадот „Пела“ каде беше бурно пречекан.
- Заборавивме дека сме библиски народ. Ова е народен митинг, македонски митинг. Може ли некој да убие земја. Може ли некој да ја убие Македонија, да го покори Македонецот. Може ли некој да каже дека Бошковски бил залутан патник на европски брод - прашуваше Бошковски од бината, додека од насобраниот народ одекнуваше громогласно „не“.
"Доказите" на македонистите - цитирам:
Вземи най-разпространената книга в света - Библията и прочети Деянията на апостолите . Глава 16:9 ' И се яви на Павел нощем видение: един македонец стоеше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.' Прочети още и глава 27:2 ' И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплува за местата покрай азийския бряг, тръгнахме; и с нас беше Аристарх, македонец от Солун. '
Какво по-голямо доказателство искаш от това ?Когато фактите говорят даже и боговете мълчат, или ще кажеш че и библията е коминтерновска творба ???
Взех, че последвах съвета на македониста:
ГЛАВА 16
16:1 После пристигна и в Дервия и Листра; и, ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала еврейка, а чийто баща беше грък.
16:2 Тоя ученик имаше характер одобрен от братята в Листра и Икония.
16:3 Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаеха, че баща му беше грък.
16:4 И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.
16:5 Така църквите се утвърждаваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.
16:6 И апостолите преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;
16:7 и като дойдоха срещу Мизия опитаха се да отидат във Витания, но Исусовият Дух не им допусна.
16:8 И тъй, като изминаха Мизия, слязоха в Троада.
16:9 И яви се на Павла нощем видение: един македонец стоеше та му се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.
16:10 И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.
16:11 И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на следния ден в Неапол,
16:12 и оттам във Филипи, който е главният град на оная част от Македония, и римска колония. В тоя град преседяхме няколко дни.
......
ГЛАВА 17
17:1 И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, гдето имаше юдейска синагога
[url]http://www.biblia.w-bg.net/dnaapost.html/[url]
Коя съм аз грешната, че да тълкувам Светото писание? Затова си позволявам само пояснения за част от фактологията на гл. 16:
Послушал Павел видението, идентифицирано като македонец и тръгнал за Македония. Отишъл във Филипи:
Филипи
Град в проконсулска Македония, наречен така от Филип, Македонския цар, който го поправи и украси; отначало се наричаше Датос. Като Римско "поселение" основано от Август, той се ползваше с някои особени привилегии, които го правеха "пръв град на онази част от Македония". Но някои предполагат, че това твърдение в Д.А. 16:12, означава, че той е бил първият град, където пътникът се е спирал след излизането си на пристанището му Неапол, от който Филипи е отстоял десет мили на северозапад. Тук, за пръв път в Европа, Павел проповядва евангелието (52г. след Р.Х.). Лидия бе първо покръстена; и църквата, която изникна тук, се отличаваше с отличните черти на тази великодушна и чистосърдечна християнка. За изгонването на предвещателния дух от една мома, Павел и Сила бяха хванати, жестоко бити и затворени. Но оковите им чудесно се развързаха, пазача им се покръсти, и им се позволи да заминат за Амфипол. Вижда се, че Лука е останал тук, и се съединил с Павел, когато дошъл за втори път във Филипи, през петото си пътуване за Ерусалим (58г. след Р.Х.) - Д.А. 16:8-40, 20:3-6. Местоположението на този древен град е посипано сега с развалини.
Посланието на ап. Павел към Филипяните, е написано през първото му затваряне в Рим (62г. след Р.Х.), признателно и горещо удостоверява приемането на дара им чрез Епафродит, и непрестанната им любов към него; както и достойното им християнско поведение, и търпение в гоненията - Фил. 1:7,28,29, 2:12, 4:10-15. Виж и 2Кор. 8:1,2.
Така, че изгоряха и филипяните, а неаполитанците да грабват сарисите и да се обричат на хунзите защото и те май излязоха македонци!
Някой да е изненадан от началото на гл. 17 - че Солун е и юдейски град тогава. А че там има гърци?
И се женят за еврейки, моля Ви се.
Пълно негиране и на идентитетот и на посебността вкупом.
А чистотата на ДНК-то - отиде та се ни видя.
Позор. Докажани предавници.
Изобщо и въобще не се връзвайне но АСНОМЩИНИТЕ - гола вода са!
Редактирано от Илийцa на 04.08.08 09:36.
|