С. Цапари, Кота 1248, Червената стена (последният ден от похода за 90 години от края на Първата световна война)

Първата част на похода, посветен на 90 години от края на Първата световна война по част от Солунския фронт, завърши на 13 юли 2088 година в село Цапари, Битоля. В църквата „Свети Георги” бе отслужена панихида в памет на загиналите от двете страни на фронтовата линия.
Снимки от местността, наричана Българските болници в подножието на връх Пелистер, както и от българското войнишко гробище в село Цапари, Битолско, може да видите на адрес: www.focus-foto.net


Укрепления от времето на Първата световна война има не само по високите части на Баба планина, наричана и Пелистер, по името на най-високия си връх.
В местността, която и днес е наричана българските болници в подножието на връх Пелистер, се е намирал лазарет на българската войска в периода 1915 – 1917 година. Останали са каменните основи на няколко помещения в подножието на върха в Баба планина. До тях днес има чешма, с надпис от времето на Югославия. Болниците са разположени на това място заради изворите и водата, която и днес тече в изобилие дори и в горещия и сух юли.
Първата част на похода приключва в неделя, 13 юли, на гробището в село Цапари край Битоля. Цапари се намира на около 17 км от Битоля. Местните разказват, че е стигало до 500 къщи, а днес хора живеят в около 120 къщи. Те са предимно възрастни. В края на `50-те години на ХХ век около 2000 жители на Цапари са емигрирали предимно в Австралия Днес много от къщите са полуразрушени. Възрастните разказват, че емигрантите в Австралия са нарекли неофициално квартала си, в който живеели, също Цапари.
През Първата световна война Цапари попада край фронтовата линия. До селото са погребани 214 български войници и офицери. През 2004 година гробището в Цапари стана първото официално признато българско военно гробище на територията на Република Македония. Запазени са седем паметника на български офицери, погребани в двора на църквата "Свети Георги".
В двора на същата църква се намира и гробницата на загиналите през Илинденското въстание (1903 година). От селото има няколкостотин въстаници, а в хода на въоръжената борба са убити 96 души. Освен в двора на църквата, техен паметник има и в центъра на селото.
За панихидата в неделя, 13 юли, пристигнаха българи чак от Плевен и Варна, софиянци, пловдивачни и други. Плевенчани са си създали и свое сдружение на българи, чийто предци са изселници от Егейска и Вардарска Македония. Тук са още и дипломатите от Скопие и Битоля – посланик Михо Михов, военният аташе полк. Иван Марин, генералният консул от Битоля Наум Кайчев и други. Част от поляната край Цапари, където са били гробовете на 214 български войници и офицери, днес е оградена с мрежа, благодарение на усилията на дипломати и българи през последните няколко години. Десетилетия обаче там е пасял добитък. През `70-те години на ХХ век по настояване на сърби от побратимено село от Сърбия, войнишките кръстове и единият от паметниците на войнишкото гробище са заличени с багер, но гробовете остават непокътнати. Днес гробовете са почти заличени, над тревата се виждат издатини, високи едва няколко сантиметра. До гробището води асфалтиран път, а в заградената част от него е възстановен паметник на загиналите. Имената на погребаните тук 124 войници са известни от военните архиви и един ден вероятно ще бъдат изписани и на паметна плоча. Засега обаче групата българи пали свещ на паметника и изслуша думите на Иван Марин в памет на загиналите войници и техните командири в село Цапари. 214-те войници са от Шеста пехотна Бдинска дивизия, Трети пехотен Бдински полк, Петнадесети пехотен Ломски полк, Шестнадесети пехотен Ловчански полк, 51-ви, 55-и, 58-и пехотни полкове, първи планински артилерийски полк, 12-и, 19-и артилерийски полк, 6-а Пионерна дружина.
В двора на църквата „Свети Георги” са паметниците на: взводни командири от 8-а рота на 3-и пехотен Бдински полк - поручик Иван Живков Тодоров от Видин, подпоручик Цено Витков Ламбрев от с. Урбанци, Кулско, командирът на ротата – кап. Иван Филипов Илиев от Видин (загинали са на Кота 1248 на 7 май 1917 г.). Също и на подпоручик Владимир Пюскюлиев от Свищов от 2-ра рота на 58-и пехотен полк, на подполковник Павел Иванов Иванов от Велико Търново, убит при Червената стена.

***
Две места, свързани с българската войска и сраженията преди 90 години, се намират близо до Битоля. Това са т.нар. кота 1248 и Червената стена, наричана „Македонската Шипка”. Когато се върви от Пелистер за местностите Копанки и Молика, встрани от пътеката още личат следи от каменните укрепления на войската от Първата световна война. Червената стена е на още около два часа път от там; до нея походът не успява да стигне.
По време на Първата световна война по върховете на Пелистер, над Цапари, са разположени позициите на Шеста пехотна Бдинска дивизия.
През 1916 г. френските войски на Антантата са се установили в град Битоля, докато по-голямата част от околните възвишения и височини е заета от позициите на Централните сили и в частност на българската войска. Битоля се намира под постоянния обстрел на български и германски батареи, заради което част от града е опожарена.
В края на 1917 година и началото на 1918 година на френския командващ на Македонския фронт ген. Сарай е разпоредено да подготви офанзива между река Черна и Охридското езеро. Целта е била между Охридско и Преспанско езеро френските войски да достигнат до Ресен. По другото направление – Битоля – Черна - също да настъпят и да изтласкат българските и германските войски.
На кота 1248 и на Червената стена са били войските на Шеста пехотна бдинска дивизия. На Червената стена умира полк. Стефан Илиев, командир на Петнадесети ломски полк. Когато се демобилизира в края на 1918 г., полкът има 490 убити войници и командири.
През март 1917 г. ген. Сарай разпорежда офанзива към кота 1248 и Червената стена. При обстрел 24 часа непрекъснато, около 200 000 снаряда се изсипват на българските позиции. Те обаче са добре укрепени и силно защитени, и жертвите са били малки, благодарение на дългогодишното им укрепване. Освен това - настъплението на французите е било разкрито и войските са се оттеглили на втора линия в укритията.
През март и април България губи тези две височини и това коства много жертви. Червената стена е символика за България и за 15 ломски полк. Червената стена е била отстоявана с цената и на командирския живот и на войнишкия живот.
Българското командване решава да възстанови позициите си на Червената стена през май 1917 година. Затова се използват огнехвъргачки, германско оръжие и шест нови батареи, разположени встрани от Червената стена и кота 1248. Обстрелът е бил много ефективен, след което започва контранастъпление. Когато българите стъпват отново на Червената стена, от два френски полка, които са я отбранявали, в състав близо 6000 души, са останали двама офицери и около 200 войници.
През 1917 година жертвите, които България дава в Първата световна война, възлизат на повече от 19 000 убити войници и над 24 000 ранени.
Денка КАЦАРСКА


Ova ne e mojot "koren"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите