Няма смисъл...
Навремето карах специализацията си в психиатрията на 4-и км. Когато отидох за първи път, на двора бродеше един мил човечец и си просеше цигари от другите питомци с думите: "Дай една цигара, мене утре ме изписват и ще ти я върна". Стана ми мило, казах си: "Супер, човекът се е оправил, най-сетне ще отиде при семейството си!". На следващата седмица, обаче, той отново бродеше из двора и отново искаше цигари, и отново казваше: "Утре ще ме изпишат". Тогава се смутих: абе - казах си - горкият човечец, сигурно вече няма търпение да се прибере у дома, какво ли е станало, че го задържат. След още една седмица нещата се потретиха - той отново обещаваше, че "утре" ще върне цигарата, защото го изписват. Така каза и четвъртия път, и петия, и шестия... Така казваше всеки път. В думите му, обаче, липсваше каквато и да било лъжа - в неговия си свят неговата си истина беше такава: него "утре го изписваха"...
Та, мисълта ми е: оставете бедните хорица да си живеят в техния си свят - тях "утре ги изписват" и нищо друго няма значение. Тъжно, но - факт!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите