За да сложим край на евтиничката спекулацийка на фиромската проститутка от Топхане Дуня картечарката...

Vulgares е първият случай на народна етимология, свързана с етническото име на българите, който е известен. Получил се е много елементарно. От исконния етноним "българ", "булгар" при контакта с гръко-римския свят се появява формата Bulgari или Bulgares, но през ІV век в гръцкия език "бета" се превръща във "вита" по-чисто фонетични причини и се появява съвременната форма Boulgaroi, произнесено като Vulgari, което в бедния мозък на анонимния романоезичен автор, написал "Римския хронограф" се преплита с термина vulgaris, което на латински език означава основно "народен" и идва от думата vulgus, тълпа, народ....оттам самите римляни разделят родния си език на lingua Latina et Lingua Vulgaris или lingua rustica Romana. Вторият термин означава "народен език" и "селски романски език" и визира говоримия език през ІV и V в., доста различен лексикално и граматически от класическия "латински език" и отговарящ на новия етнополитоним Romani, който означава не само Cives Romani, но и романоезичните групи в империята. Разбира се, свети Йероним е превел Библията именно на този език и оттам неговият предговор се нарича Vulgata. Ако съм тъп ФИРОМЕЦ като Дуня незабавно ще провъзглася българите за библейски народ по този повод, но тъй като не съм ще продължа с нормалните разсъждения докрая. Дори авторът на Хронографа да е направил контаминация между близкозвучащите си термини Bulgari (Vulgari), което е етноним с все още неизяснен произход и Vulgares, което съвпада с множествено число от vulgaris, is (народен) на латински език, то в това няма абсолютно нищо обидно. значението "вулгарен" в съвременния смисъл е много, много късно и е познато в съвременните европейски езици, а не в латинския език. Така както и древното "циничен" не съответства на днешното значение на термина. Подобни са и спекулациите с термините "сърби" и "славяни"...."сърб" идва от индоевропейски корен за "пазач", който достига до семантиката на латинското "роб", но твърде късно, а славянин идва от "слово" и само вторично е развило значението на "роб", вследствие на ранносредновековни реалии, свързани с търговията на роби от Централна Европа, извършвана от евреи, араби и "франки" в Средиземно море. Подобни семантични промени се свързват с "елин", което е далечно сродно с нашето "селянин, уседнал", "македон", което идва от "мекос"- ширина, едрина, "франк" и "фриз" идващи от "фрий, свободен" "немец" от славянското "ням" и какви ли не още подобни етимологии, които са правдоподобни или не, но широкоразпространени. Едно е сигурно, терминът "българи" прилича само фонетично, но не и смислово на "вулгарен", защото иначе още античните автори щяха да се опитат да си играят с тази дума, тъй като са видни майстори на етимологиите, доста по-изкусни от неграмотните фиромски тъпанари от МАНУ.


Што знам што луѓе ќе бидат? Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...".