"В Кочани на 4 октомври 1944 година, два дни след като бяхме влезли и града със свързочната дружина към щаба на IV армия, забелязвам на централния площад дим, идващ от някаква клада с книги. Приближавам се и виждам български книги, повечето от тях подвързани, горят. Край кладата двама-трима младежи на около 18 – 19 – 20 години, облечени в титовски униформи, с лачени ботуши, с крака ритат към огъня някои от останалите по-настрана книги. Взех една от тях, беше "Събрани съчинения на Христо Ботев", подвързана. Върху нея видях и печата на гимназиалната библиотека в Кочани. Взех друга, беше съчиненията на Яворов. Прибрах ги настрана и се обърнах към един от младежите: "А бе друже, защо горите тези книги? Това е литература за вас! Яворов се е борил тука за автономията на Македония!". – "Ово йе все фашистичка литература, друже!" – отговори на сръбски този, на когото говорех. Аз не се стърпях, с книгите отидох до нашата комендатура, където намерих помощник-командира – капитан Йоло Йолов, сега полковник от запаса. С него беше един съветски офицер – доколкото си спомням също капитан. Казах на Йолов две-три думи. Той се обърна към съветския офицер и тримата отидохме отново при кладата. Ония младежи се въздържаха да се приближат. Казахме им: цялата тая литература се гори не като фашистка, и като българска; очевидно тук има книги не само от обществената библиотека, а и от частни домове; това е събирано...
Съветският офицер се възмути, обърна се към помощник-командира, отчасти и към мене, и буквално каза – разбира се ни руски:
"Ей богу, ако Сталин можеше да види това, сигурио вие нямаше да стъпите тук и ще трябва да напуснете Македония!"