Този спомен е на Христо Лагадинов и е публикуван и във в."Македонска трибуна", излизащ в гр. Форт Уейн, САЩ, бр.3157 от 4 ноември 1993 г. Ето какво се казва в това страшно свидетелство:

"През 1948 г. аз и още пет нашенци бяхме в най-страшния лагер на остров Макронисо. Използваха ни като зидари, в кухнята на пристанището. Рано една сутрин пристигна една гемия, от която бяха разтоварени около 50 момчета на възраст от 13 до 17 години. Всяко носеше кошница или торба със старите си дрешки. Комендантът на лагера - полковник Тома Силю, започна своята реч:
"Докарахме ви тука за превъзпитание. Вие сте деца на майка Елада и всеки трябва да подпише декларация, че не е "булгарико гурини" (българска свиня), а че е горд православен грък." Като по чудо всички деца гръмнаха в хор: "Ние сме българи!". Комендантът се опита още няколко пъти, обещавайки свобода и добра храна, но всички деца гръмнаха в хор: "Ние сме българи!". Тогава комендантът, побеснял, зарева: "Оти сти таласа!" (всички в морето). Започнаха да ги замерят с камъни. След половин час нареди да излязат от морето. Не излязоха всички деца, тъй като 5-6 българчета се удавиха. Още същата нощ тези деца герои бяха подложени на най-тежки мъчения. Това продължи още десетина дни, когато момчетата ги натоварихме, ни живи, ни умрели, на гемията, за да ги закарат в Атина на болница. Преди това тези деца бяха погълнали разни остри предмети като вилици, ножчета и др., за да се убият. Тези деца бяха от Кустурския край."

Защо ли Делчев беше писал за разделението като българска черта. Ако българският дух не беше изчезнал във ФИРОМ и Гърция И НЕ БЕШЕ ТОЛКОВА СЛАБ В БЪЛГАРИЯ можеше да се направят доста неща за тезе хора!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите