Това с "идентитетот" и "посебността" е откъдето и да го погледнеш заравяне на главата в пясъка, което нито отсрочва проблемите с напъващото отвътре етническо "въодушевление" на албанците, нито им носи нови дивиденти от бившата метрополия. Дали обаче в това направление се работи по инерцията на отминалите доктрини и под пътеводните указания на (вече бившия) Център, или вече сме на етапа, в който "националната теза" се е самоинституционализирала и за определена прослойка от помагачите на властеимащите ще е пагубно (от екзистенциална гледна точка) да преустановят тези безперспективни упражнения?
И дали в тази ситуация (която може да продължи и доста) най-подходящото поведение от наша страна не е търпеливото, но и твърдо отстояване на нашите позиции, без обичайното за нас фратернизиране.

По човешки съчувствам на обикновените хора в Македония за срама, който изпитват, когато зорлем ги карат да слушат прославните песни за роднини-хунци и да тръпнат от "македонически" патриотизъм.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите