Много време ще ми отнеме, но хайде да видим.
Ето какво гласи, например, една от българските приписки към Манасиевата хроника, преведена на български по заповед на цар Иван Александър:
“При Константин Брадати (т.е. Константин IV “Погонат”= “Брадат”, заради прочутата брада на баща му) стана шестият свети събор. При този цар Константин преминаха българите (в друг препис: „при своите братя дойдоха българите ) през Дунав и отнеха от гърците, след като ги разбиха, тази земя, в която живеят и до днес. По-рано тази земя се наричаше Мизия. Бидейки безчислено многобройни, те изпълниха и тази страна на Дунав, и онази до Драч (дн.Дуръс, Албания, на Адриатическо море), и по-нататък...”.
Ако оставим настрана прякото и потвърждаващо другите източници известие, че прабългарите вече са имали техни “братя” на Балканския п-в, в горните редове откриваме недвусмислено свидетелство за прабългарската численост. Че тук не става дума за славяните, говори първо датировката, която съвпада с победата на кан Аспарух в Онгъла, а второ и фактът, че самите прабългари също са имали самочувствие на многоброен народ, въпреки че пред очите им е била също голямата численост на околните славяни. Впрочем, в своята „Хронография” Теофан Изповедник изрично отбелязва, че прабългарите:
„...покорили измежду намиращите се там славянски племена т.нар. седем племена, преселили северите (славянско племе) от предната клисура на Верегава към източните части, а от юг и запад до Авария – останалите седем племена, които плащали данък. И тъй, след като се разширили в тези места, възгордяли се и започнали да нападат и да поробват крепостите и земите, които били под ромейска власт.”
Дали при покоряването се е стигнало до въоръжен сблъсък между славяни и прабългари ние не знаем (защото хронистите не пишат за подобно нещо), но ако славяните са били значително по-многобройни от прабългарите, те не биха се подчинили без бой или пък загубили сраженията срещу „шепа хора”. А и прабългарите не биха могли да воюват успешно на два фронта едновременно – срещу супермощната Византия, която изпратила срещу тях „огромна армия“ и многобройните славяни– чудесни бойци във всяко отношение.
Но да проверим това от източник „първа ръка”. Ето какво се казва в Чаталарския надпис на кан Омoртаг (Омуртаг), издялан върху една голяма варовикова колона в периода 1.X.821г. - 31.VIII.822г.:
“Канасювиги Омоуртаг е владетел от Бога в земята, където се е родил. Обитавайки столицата в Плиска, съгради малък стан на Тича и премести войската си срещу гърци и славяни. И направи изкусно мост на Тича, а заедно с малкия стан и четири колони, като отгоре на колоните постави два лъва. Нека Бог удостои поставения от Бога владетел, като гази добре с крака императора, докато тече Тича, и докато... като владее над многото българи, и като подчинява враговете си, да проживее в радост и веселие сто години. А времето, когато се съгради (това) беше по български сигор елем, а по гръцки 15 индиктион.”
По същия начин прабългарската многобройност очевидно възторгвала и Омoртаговия внук кан Персиан (Пресиан), защото в надписа си от Филипи той ни казва дословно същото:
“На многото българи от Бога владетелят Пресиан изпрати кавхан Исбул, като му даде войска и ичиргу-боила, и кан-боила коловъра...”
Авторът на надписа (самият Персиан) под названието “българи” има предвид само прабългарите, тъй като в следващите редове нарича славяните, подобно на дядо си, с тяхното си име, в конкретния случай - “смоляните”.
Числеността на прабългарите впечатлявала и арабите - пътешественици и търговци. Така например, Ал - Мас`уди (поч. 956г.) ни осведомява:
“ Булгар са голям народ, силен и войнствен, подчинил съседните си народи... Жителите на ал-Кустантинийа (Константинопол) сега могат да устоят на булгар само благодарение на крепостните му стени. Така е и за всеки в района, който може да им устои само зад крепости и високи стени.”
Думите на хазарския хаган Йосиф за “пясъка в морето” като брой на прабългарите са всеизвестни.
За числеността на Куберовите прабългари пък разбираме от “Чудесата на Св. Димитър Солунски”. Там за пленените някога сремски ромеи (“сермесианците”) е казано, че за 60 години броят им нарастнал много и заедно с прабългарите станали “безброен и грамаден народ”. Каква част от този народ е била от ромейски произход и каква от български ние не знаем, но можем да поразсъждаваме. Първо, не друг, а точно българския вожд Кубер бил повикан от сермесианците за съюзник и върховен главнокомандващ. Трябва да отбележим, че тези хора не били някакви страхливи и кротки селяни, които се нуждаят от „великолепната седморка”, за да се освободят от насилниците, а войнствени и горди ромеи, така че те не биха поверили живота и честта на семействата си на шепа дрипльовци. Второ, за числеността и мощта на Куберовите прабългари можем да се досетим от описаните в същите “Чудеса...” планове на Кубер, които Мавър трябвало да реализира, а именно:
“да въведе в града (Солун) много народ... и по тоя начин да превземе Солун чрез междуособна война. След превземането на града, Кубер трябвало да се настани в него заедно със своята покъщнина и с останалите воеводи; после, като се закрепи, да нападне околните славянски племена и да ги покори; да воюва (против) островите и Азия, и дори против оня, който държеше царската (императорската) власт.”
Очевидно е, че “варваринът” (какъвто бил за ромеите) Кубер не би могъл да се закрепи в голям град като Солун, ако зад него не стои и достатъчно “много” български народ (защото пристигайки в родната си страна, сермесианците го напуснали и се разбягали, а и дори да не бяха направили това, като фанатични ромеи те не биха подкрепили варварско действие срещу държавата си). Същият този български народ трябвало да покори, забележете, и околните славяни, за които същият византийски източник твърди, че са били изключително многобройни! Ние не знаем дали наистина Кубер е смятал да воюва със славяните, но факт е, че те му плащали данък и че ромеите са виждали в неговите прабългари много по-значителна от славяните сила, която не само е в състояние да ги покори, но дори да се прехвърли след това по егейските острови и Азия (което, впрочем, може да стане само с кораби или поне с големи лодки), и ... да застраши самата столица на империята, заедно с трона на императора! Дори да допуснем хипотетично, че последното е щяло да се извърши отвътре на града Константинопол с помощта на недоволни от управлението на императора знатни ромеи, няма никакво съмнение, че не тяхната съпричастност, а мощта на кан Кубер отвън е щяла да бъде решаващият фактор. В противен случай същите тези знатни ромеи сами биха си свършили работата.
Като многоброен народ са били пределно добре известни и “сребърните” българи на кан Котраг в традиционната съперница на многолюдна Русия Волжска България, а също и преселилите се в Италия прабългари на кан Алцек, както косвено свидетелствува за последните епископ Енодий, съвременник на събитията:
“ Откакто дойдоха българите, латинският език се накърни.”
Нужно ли е още? Защото има.