|
- на КПП-то никакво движение. Абсолютно замряла работа. И на влизане, и на излизане по 1-2 български коли. Камиони никакви, автобуси също. А бяха едни времена през 1992-94, опашките цистерни бензин и камиони захар почваха от Кюстендил
- Движението от КПП-то до магистралата Ниш-Солун също пълно мъртвило
- обратно, на магистралата почва животът - трафикът е много наситен. Минават коли и камиони с всевъзможни рег. номера - от босненски до холандски
- в Скопие малко се е променило от последното ми ходене, което беше 1992 г. В момента обаче има някакво раздвижване. На градския стадион издигат втора покрита трибуна, с което капацитетът му ще се вдигне на 60 хиляди. Строят и нов национален театър в неокласически стил, доколкото видях на билборда. Много магазини се префасонират за офиси на банки и др. - вълна, която ние преживяхме преди 5-10 години.
- на променадата край Вардар вечер започва живота - излизат много деца и младежи с колела, скейтове и мотопеди
- засекохме се за малко с посланика ни там: изглежда супер свестен и деликатен човек, роден за тази работа.
- движението е един малък ужас: много коли, стари автобуси, шумни моторетки, неспазване на елементарни правила, кой има предимство на зебра явно никой шофьор не го е учил, завиване отвсякъде за всякъде пешеходци пресичат като мухи без глави. Свидетел бях на много примери, с които не искам да занимавам форумците.
- българско присъствие в стопанството има. Видях Технополис, Унибанка (на Първа Инвестиционна), Касис - ПИБ-еквивалентът на БОРИКА - който тегли от банкомат да ПИБ, ще си го прочете на бележката, бира каменица по заведенията, магазин на Жар Компютърс, срещнах и работници на една бг фирма, която монтира базови станции на мобилните оператори
- домакините супер гостоприемни. Тези, с които имахме работа, са абсолютни професионалисти в занаята си, на и над световно ниво
- заплатите са като в България, показа моята анкета
- цените по заведенията са около или под българските
- по обяд кафенетата са пълни с млади хора на по кола и кафе. Губене на време както и да го погледнеш. Нищо добро не ми говори това.
- имаше и майтапи: примерно келнерът визма поръчката, но на път към кухнята се заговаря с някоя засукана девойка от групата и забравя да я занесе
- неосъществената покана за НАТО и наличието на визов режим определено държи влага. Много хора с възможности ми казаха, че не искат да се молят на никого и като не ги искат, ще си седят у дома. Отклониха ми положението да ги поканя от името на някоя голяма фирма и така да се сдобият с многократна виза. В момента определено са в беда и им трябва помощ, но по деликатен начин.
|
Преди 1 час си дойдох от Скопие
