За монетите се захласна / Политика, Свят / Македония

Какви са парите на българските царе
Интернет Медия БИГ.БГ 19/1/2006 13:30:00
Иван Асен II е сякъл монети в Солун, а Константин Тих - в Търново
================================================
След основаването на българската държава през 681 г. паричното обращение продължава да се осъществява предимно с византийски монети. Налице са редица сведения за монети, които се приписват на български владетели, били на българския престол до ХIII в., но за тях няма категорични доказателства за достоверността им. Ето защо преобладава сред историците становището, че първите монети, отсечени от български цар са през тридесетте години на ХIII в. и те са от 1230 г. от цар Иван Асен II (1218-1241). Златната монета (хиперперион, а се използват също наименованията перпера и златица) е отсечена в чест на победата над епирския деспот, обявил се за император на Солунската империя Теодор Комнин Дука при Клокотница. На нея са изобразени прави Цар Иван Асен II заедно със св.Димитър, който го коронясва. Тя е с тежина 4,33 г, а златното им съдържание е 18 карата. На аверса на медните корубести монети са изобразени цар Иван Асен II със скиптър с къса дръжка и св.Димитър, а помежду им има жезъл, а на реверса - Исус Христос. Диаметърът им е 26-29 мм, а теглото 3,00-4,00 г. Единствената златна монета, която понастоящем се съхранява в Археологическия институт с музей при БАН в София е разменена в средата на тридесетте години на ХХ в. с други исторически ценности с музея в днешната хърватска столица Загреб.

За надписи на монетите на цар Иван Асен II е използвана славянобългарската азбука - кирилица.

Те се включват в паричното обращение на тогавашна България, което е предимно с монетите на Византия, изпълнявали през ранното Средновековие функциите на международни пари в Източното Средиземноморие. Константинопол между 1204 г. и 1269 г. е столица на Латинската империя, завоювана от рицарите-кръстоносци, които при похода им до Ерусалим, където е гроба на Исус Христос, са завоювали столицата и сравнително малка част от Византия. На територията на незавоюваните от латинците територии се образуват три държави - Никейската империя, Трапезундската империя и Солунското (Епирското) деспотство. Във Второто българско царство са се използвали и латински, венециански, генуазки, дубровнишки (след третото десетилетие на ХIV в., когато започва емитирането им) и монети на други страни. По времето на Втората българска дър-жава (1185 - 1396), независимо че са отсечени множество емисии на монети от редица български владетели, паричното обращение у нас в по-голяма степен се е осъществявало предимно с византийски монети, което е налице до началото на тридесетте години на ХIV в. Едва по времето на управлението на цар Иван Александър (1331 - 1371) в паричното обраъщение у нас са преобладавали българските мо-нети. Преди неговото царуване отсечените от българските царе монети са били недостатъчни за задоволяване на нуждите на паричното обращение у нас по това време. Докато почти сигурно е, че цар Иван Асен II е отсякъл монетите си в Солунската монетарница (те са имали сходни параметри с монетите на династията на епирските деспоти Комнините - бел.авт.), то Цар Константин Тих е ор-ганизирал монетосечене на медни корубести монети в българската столица - Търново. Те са задоволявали предимно нуждите на вътрешния стоковопаричен об-мен. Разпространени са и в новоприсъединените български земи в областта Македония, което е имало и сред населението й и психологически и политически ефекти, т.е. да ползва монети с надпис на кирилица. Златните и медните монети, отсечени от цар Иван Асен II са според византийската парична система, установена повече от век преди това от император Алексей I Комнин през 1092 г.
В нумизматичната наука са налице и непотвърдени доводи за друга монета, на която е изобразен Архангел Михаил, отсечена евентуално от цар Иван Асен II (1218-1241) или от неговия син цар Михаил II Асен (1246-1256). По-вероятно е монетата да е от времето на цар Михаил II Асен, тъй като тя е с различна тежина от първите монети на цар Иван Асен II, а и евентуалното търсене на закрила от Архангел Михаил от българския цар - негов съименник и е търсена е и символиката на изображението "цар с ангелски криле".
В нумизматиката се приема, че вторият български цар, сякъл монети е цар Мицо Асен (1256-1257), който за кратко време е бил на българския престол. Монетите са намерени предимно в околностите на гр. Преслав, от което е възможно да се предположи, че евентуално в старата българска столица е имало монетарница. Те са отсечени между 1257 г. и 1261 г., когато Мицо (Мичо) е бил детрониран от цар Констанитин Асен, но все още е имал намерение да се завърне на престола в Търново. На аверса им е изобразен цар Мицо със скиптър и кръст, а на реверса - св.Никола с евангелие. Основната цел, която цар Мицо си поставил с емитирането на тази емисия монети е била пропагандна. Той е бил претендент за престола в Търново и е трябвало да покаже на останалите владетели и на населението своите права или по-точно претенции към трона.