|
Вчера се завърнах от царството на Оруел, наречено с различни имена - Македония, ФИРОМ, БЮРМ и т.н. Обиколих доста райони - от Куманово, Скопие, Тетово, Гостивар до Охрид, Битоля и Струмица. Ако трябва да обобща с две думи настроенията сред т. нар. "македонци" то те са тотално объркване и униние. Чувстват се изолирани и неспрведливо пренебрегнати от останалия свят, не виждат никакви полезни ходове за своето бъдеще и бъдещето на своята страна освен глупавото инатене срещу Гърция, от което нищо полезно не могат да извлечат за себе си. На този фон носталгията по мъртвата Югославия е получила хипертрофични измерения - за тях Югославия е нещо като изгубения рай и отказват по всякакъв начин да погледнат по-реалистично на югославското си минало. Многократно слушах глупости как Югославия била нещо като ЕС и дори как Европа копирала югославския образец. Интересното беше, че това ми го разправяха доста млади хора, които едва ли имат някакви реални спомени от Югославия. Въпреки това отношението към България в никакъв случай не е лошо и не е повлияно от писанията в пресата. За тях България е нещо като спасителен изход и възможност за изход от изолацията, в която сами са се набутали. Като цяло обаче нивото на разсъждения и мислене е крайно примитивно и елементарно.
2. Етническото разделение - Македония е вече на практика разделена страна. Албанските райони са изцяло самооправляващи се и влиянието на македонците там е равно на нула. Направиха ми впечатление огромният брой албански знамена, които те посрещат във всяка албанска паланка и село, както и не отстъпващите им по многобройност новопостроени джамии. От много от джамиите се развяват зелени знамена - символа на исляма (зелените знамена са забранени в много светски ислямски страни като Турция например). Повечето от джамиите нямат имами и ходжи, които да ги обслужват, но са снабдени с високоговорители. Обясниха ми, че строели толкова много джамии за да можело призива за езан (молитва) да се чува от едната до другата джамия, но очевидно е, че по този начин се очертава територия. Отношението на албанците към македонците е както това на германците от времето на Хитлер към евреите. За тях македонците са полухора, които са дошли от Карпатите и са заели териториите на техните предци - древните илири. Според албанците македонците дължат своето развитие изцяло на "великата илирийска култура", която те са заграбили при своето идване на Балканите. Изобщо всичките щуротии на македонизма по отношение на българите, могат да се чуят от албанците по адрес на македонците. Иначе политическият живот сред тях е изцяло доминиран от клановете, които водят безпощадна война помежду си. Изобщо т. нар. Велика Албания ако се създаде ще прилича на някакъв военноплеменен съюз, който ще се раздира от постоянни конфликти и междуродов геноцид.
Турците също са овладели значителни позиции в някои райони и най-вече в Битоля. Ще ви дам един интересен пример - специално посетих музеят на Битоля за да видя какво е отношението към плочата на Иван Владислав. Оказа се, че археологическата експозиция е затворена. Отворена беше единствено стаята на Ататюрк. Последният е прекарал известно време в Битоля преди 1912. Всъщност тази стая представляваше отделен музей, в който експонатите бяха докарани от Турция, бяха описани на турски (като пръв език), македонски, английски и френски. Многократно се подчертаваше "тардиционното" турско-македонско приятелство и т.н. В педагогическите университети на Скопие и Битоля учители са подготвят на македонски, албански и турски, а в образователната им система има много албански и турски училища, в които македонският се изучава като чужд език. Всдичко това македонистите наричат евфемистично "мултикултурна" държава: т. е. очевидният за всички разпад и етническо парцелиране на ФИРОМ се прикрива под мултикултурна фразеология. Все пак турците са доста по-умерени от албанците, в турските райони няма и строителство на нови джамии, липсва безогледния и расистки национализъм на албанците. Скоро ще ви разкажа и за доста други неща, които ми направиха впечатление.
|
Униние и базпътица във ФИРОМ
