|
...ама ми се струва, че са трошили пари напразно.
Едеса се появява на хоризонта, качена на високо плато. След няколко яки виражи се качваме горе и пред нас се открива живописно гръцко градче с тесни улички, църкви и множество зарадвано щъкащи хора.
Предварителната разходка из града ясно показва коя е старата част - типични балкански къщи с еркери и високи дувари, и новата - ниски сгради в средиземноморски стил с плоски покриви и големи тераси, някои доста пъстро оцветени. От една пресечка се носи силна музика и тичаме да видим какво става. Оказва се нашата малка гръцка сватба. Пред входа оркестър свири много силно нещо, което бих нарекъл "македонска сватбарска", а на улицата десетина човека играят тежко хоро с елементи на сиртаки. Жилището на булката е на третия етаж и лесно се познава по балкона, украсен с розов тюл и всякакви финтифлюшки.
Събота следобед
Докато нерешително се мотая пред малко бунгало, наречено "Туристически център", отвътре излиза симпатична жена и ме пита на английски дали може да ми помогне. Като разбира, че търсим хотел и сме от София, тя вади карта и ни посочва всички хотели, като направо назовава цените. Очевидно опитът я е научил, че това е най-важната информация за самотния турист и лирическата част за прекрасен изглед и невиждан разкош няма да ни заинтригува. Пленен съм от названието на хотел "Катарактес", ("Водопадите") и решавайки, че това ще е симпатична стара къща, надвесена над бездната, настоявам да го изберем. В очите на жената проблясва сянка на съмнение, но аз решавам, че ми се е сторило. След като почти сме си уредили нощувката, тичаме да открием прословутите водопади. Накъдето и да ходиш в този град, непрекъснато пресичаш шумящи реки, речици и потоци по малки мостчета, което е странно и приятно едновременно. Водопадите са в малкия парк, там, където градът свършва и платото внезапно се устремява надолу. Те са два - единият е голям и се хвърля надолу от височина 25-30 метра. Вторият прави същото, но дебитът му е доста по-скромен. Има удобна стълба с наблюдателни площадки, която постепенно те отвежда долу, и разклонения, които ти позволяват да минеш под самия водопад, ако много държиш да се намокриш.
На ръба на платото чака голям асансьор за около 10 човека, с който слизаш в Долния град. Сега има само стопански сгради, но първоначално всички са живеели там. След като на гражданите им омръзнало от набези и всякакви простотии от страна на околни племена, те са се качили горе, основавайки Горния град.
Хотел "Катарактес" се оказва сграда в тежък соцстил. На рецепцията се появява светъл балкански субект и предлага да си говорим на немски. Това може би щеше да е възможно, ако пичът знаеше и други думи освен "гутен таг" и "папиер". На едно листче е написал "40" и "50" и успява да ни обясни, че евтиното е без регистрация, а другото с нея. Тъй като не ни издирват нито у нас, нито тук, възможността да отседнем нелегално не ни блазни. Субектът разбира, че сме българи и се отказва от немския за сметка на някои български думи, което прави приятно впечатление. Резервираме си стаи и излизаме навън с неясни, но неприятни усещания. Завъртаме се загрижени около познатия туристически център. Заговаря ни един българин - професионален пътешественик, с когото споделяме приключенията си. Получаваме добър съвет - колкото повече питаш, толкова по-добра става ситуацията за теб. Веднага прилагаме наученото - отново се усмихваме на жената и казваме, че хотелът не става. Тя разбиращо кима. Предлага ни да се насочим към "Елена", това бил правилният хотел. Оказва се права. За 30 евро получаваме двойна стая, умерен лукс, изглед към три огромни платана и добро отношение. Администраторът даже споменава и за паркинг, но след като го виждам, разбирам, че ще го ползва този, който може да влезе в него, но не и аз. Паркирането в града, обаче, не е проблем.
...
На връщане обядваме в малка маслинова горичка до град Пела. Разхождам се внимателно под дърветата и се вслушвам в полъха на вятъра, но не долавям нищо. А бих могъл - тук е родното място на баща и син Филип и Александър Македонски и само преди някакви си 23 века тези хора са крачели наоколо. В Гърция прочее навсякъде е така.
|
И други са шетали из Егейска Македония... [re: Дyxът нa Coфмak]
