Има ли в света народ, на който по най-жесток начин да е отнето правото да говори, да се учи, да пее на своя майчин мил език?

Има ли некъде народ, с чиито религиозни чувства и обществен морал да са се гаврили управниците му?

Има ли некъде народ, чиито вековни усилия за просвета и национална свест биват затрити с един варварски замах?

Где е тоя народ, който през ред поколения е имал стотици училища, черкви, учители, свещеници и ученици, и после, в "културния" XX век, остава изведнаж без помен от всичко това?

Где е тоя народ, чиито майки вечно с кърпи черни ходят, чиито заселища са обърнати на пепелища и чиято земя е обрасла с бурен и покрита с трупове?

Где е тоя народ, чийто небосклон е постоянно покрит с облаци мрачни, предвождани от гарвани зловещи?

О, има, има такъв народ! Това е българският народ, поставен в един божествен земен край, който от всички се нарича през низ векове Македония.

Тук, по силата на насилнически договори, които крият от самото начало фермента на разложението си, на нас, българите, е отнето правото да се учим и говорим на родния си език, да се наричаме българи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от kyмaнич на 18.04.08 19:48.