|
Да прав си наистина, че видяхме само официалната страна на фасадата. Всяка дипломация, а най-вече американската предвид големите отговорности, които носи, както за нацията си така и за света, се планира грижливо и внимателно и винаги има за изпълнение на съмит от такъв ранг програма максимум или програма минимум. Ако не се покриват критериите по програма минимум съмита в Букурещ както казваш, нямаше да се състои. Мисля, че САЩ постигнаха програмата минимум. Все пак имало е доста тайни преговори, най-вече с Чехия и Полша за ПРО, по които няма информация, но скоро ще се разбере дали САЩ са постигнали там максимума от исканията си. ПРО плюс допълнителните войски за Афганистан бяха едни от основните точки по преговорите, които американците искаха да финализират под една или друга форма в Букурещ. На САЩ им беше ясно, че Европа в лицето на ново изразените си оси няма да приемат да започнат преговори с Украйна и Грузия за НАТО. Саркози за моя изненада отново се оказа в светлината на прожекторите и си мисля, че започна здраво да дразни американците. Но този път за мен Сарко е прав, с поканата на НАТО за Украйна, Русия щеше да се почуства много силно притисната в ъгала, а такава унизена сила да притискаш не е добре, защото не знаеш как ще избухне. Мисля си, че крайният руски вариант при неблагоприятно стечение на обстоятелствата е да се опита да разцепи Украйна на Руска и Прозападно-полска част. Също така си мисля, че Америка се опита да изиграе комичната роля с подкрепата за Киев само за да окаже политическа подкрепа на Юшченко, точно по същия начин както и на правителството на Груевски. Ха-ха, сори, че сбъркахме, глейте там да се оправите сами, ние твърдо ви подкрепяме, ха-ха нали се сещаш за дебелашкия хумор на Буш в такива моменти. Същото важи и за Грузия, която е разделена на три части страна, две от които са против централната власт и според мен нямат никакъв шанс да се върнат под крилото на Тбилиси, освен ако Грузия не се обвърже по-тясно с Русия, тогава няма да има проблеми и руснаците одма ще предадат хората които разчитат на тях в момента - Южна Осетия и Абхазия. Този номер с руското предателство си го спомняме добре ние българите още от 1913.
За допълнителните войски в Афганистан, Америка постигна бляскава победа, мисля, че почти единодушно всички натовски членове подкрепиха идеята за засилване на военните си корпуси там, което ще дойде много добре както финансово така и пушечно войсково. Мисля, че това май беше и основната цел на САЩ за момента.
Колкото до приемането на 2 или 3 нови члена на Щатите им беше все тая. Тук обаче има елемент на малко нечестно отношение към Фиром, като му обещаваха подкрепа, която нямаше как да окажат предвид възможността за гръцко ВЕТО или може би се касае по-скоро за някакво високомерно американско недоглеждане на балканските проблеми, които са им толкова тъмни колкото и проблемите между племената Тутси и Хуту и взаимозависомостта на взаимоотношенията между тези две племена и Първата и Втората Конгоанска война. Става въпрос за Конго-Киншаса, не за Конго-Бразавил Тука нищо не намеквам, само уточнявам кое от Конготата, да няма грешка.
Та горе-долу по същия небрежен и дебелашки начин бе изпързаляна ФИРО-Македония, затова мисля Конди Райс, като мозък на това американско правителство реагира така неочаквано на гръцкото вето, защото САЩ просто подцениха проблема, неразбирайки балканските проблеми и мислейки, че нещата могат да се решат по европейски рационално. Колкото до Фиром, сигурно трудно ги намират на картата, но ЮС офицерите по доставките няма начин да не са информирали ръководството, че това е най-прекия път от Солун до Косово и е хубаво да го имат. Сега като го нямат ще ползват традиционния и малко повече разхлопан път от Дуръс през Байрам Цури за Косова и е възможно червата на по-низшите офицери да се тресат повече в джиповете по планинските албански пътища. Друго би било да се ползва Титовата магистрала през Фиром, между другото строена и от американци в разгара на студената война именно с цел за преки доставки от Солун за Белград в стратегическата зона граничеща с Варшавския пакт.
пп
Като цяло дреме му на Буш за Фиром, утехата за провала на фиромите от Буш е - "Сори пичове, че малко ви прееб.хме, но животът продължава, след лошите моменти идват и хубави, да се надяваме че един ден като си решите проблема с Гърция ще ви видим усмихнати в НАТО!"
Редактирано от persone на 06.04.08 17:44.
|
Re: Букурещ. Какво се случи на Фиром и има ли поук [re: ДyxoтнaBoвaтa]
