Имаше някога един талантлив съветски артист - Аркадий Райкин, човек с блестящо чувство за хумор. Та той казваше:
"Не важно, что напьются подерутся,
а под каким ДЕВИЗОМ напьются и подерутся".
Е, аз вече поясних какъв е девизът ми по отношение на разглежданата тема: "Историческата истина на базата на автентичния документ".
Слава Богу, човечеството има критерий за това кой документ е автентичен и кой не. Той се използва навсякъде в живота - в съда, в банката, полицията, данъчните служби и т.н. Но ето че отсреща ми казват: "Остави ги тези документи. Реалността е такава и такава - нищо, че е продукт на гавра с историческата истина." Съжалявам, но това не мога да го приема. Би означавало, че целият свят трябва да преклони глава пред войнстващата простащина, насилието, безумието и беззаконието. Мисля, че каквато и да е цената за победата над тях, то тя трябва да се плати. А в конкретния случай цената е твърде малка - на нито един ученик нищо няма да му стане, ако прочете в учебника си някой ден, че всъщност Самуил е бил български, а не македонски цар, че Гоце Делчев, Даме Груев, Яне Сандански и пр. са се определяли като българи, а досегашният македонистки идол Кръстето Мисирков се е въртял по въпроса като фурнаджийска лопата и накрая дори "се представил" горе като българин. Е, отначало вероятно ще има леко озадачаване, но после нещата бързо ще си дойдат на мястото. И тук имаше леко смущение след 1989г. при детронирането на старата идеология, но понеже това беше направено от самата БКП, май само Владо Спасов си спомня вече за нея.
Впрочем, интересно как би погледнал "светиня му", ако ставаше дума за еретическо изкривяване на християнските догми и поради това необходимост от написване на нови (като св. патриарх Евтимий) богослужебни книги :
"... всички нови, всички честни, с евангелието съзвучни , в силата на догмите непоколебими, като жива вода за душите на благочестивите, като нож за езиците и като огън за лицата на еретиците. И се провикваше (патр. Евтимий) заедно с Павел: "Старото отмина; ето, всичко стана ново" (Григорий Цамблак).
И св. апостол Павел, и св. Патриарх Евтимий ли не са били човеколюбци?