Много си разпален. Дори странно много.
1) Говориш - това са живи хора. А не умират ли хора по време на война? Има ли значение дали една цел ще бъде постигната чрез война или чрез подмолни действия? И нямам ли право да се защитя от войнстващата простащина? Защото тук не става дума за моя агресия, а за чужда агресия в моята земя - тук, в Р.България. За това говорих, когато писах за наркоманите (ако още не си разбрал), а не за ПДМ - "Психиатричен диспансер "Македония"!
2) Не знам откъде произлизат родителите ти, но моите са избягали и дошли тук на 15.09.1944г. от Велес, като само десетина минути са ги разделили от влизането на главорезите у дома. Този късмет нямаше невинният учител в с. Богомила, когото убиха заедно с жена му и четирите му деца... Нямаха го още хиляди "соработници со окупаторот" с българско съзнание. Затова аз имам право да искам да знам какво става оттатък и не си ти този, който ще ми забрани. Нещо повече - няма сила, която да ми забрани!
3) Никой не ти говори за променяне на нечие съзнание, а за едно простичко нещо, което и децата ще го разберат. Става дума, че историческата наука е също толкова пълноценна наука, като всички останали. Това, което се иска от правителството в Скопие е да не фалшифицира историческите документи, а да ги представи в учебниците на учениците такива, каквито са. Пък нека после децата сами да мислят, сами да се ориентират. Нима си и срещу това?
И накрая още нещо. Вероятно за самосъзнанието оттатък съдиш по "фиромите" от форумите и гамените по стадионите. Всъщност, нещата са доста по-различни.