|
|
| Тема |
 Югорасизъм скопски вариант |
|
| Автор |
Чeфo (същия) |
|
| Публикувано | 10.03.08 16:52 |
|
|
|
"Инаку сакав да искоментирам уште една лоша вест, онаа за доаѓањето на групата татари од Софија во Велес и за откривањето на бистата на Тодор Александров, најголемиот крвник на македонскиот народ..."
Владимир ТУЛЕВСКИ, в. Вечер 08.03.2008
Да назовем за пореден път нещата с истинските им имена!
Во ексюгораумот широкоразпространен, не само сред "народа", но и сред
"интелектуалната елита", е откровено търсещият унижението расизъм
като
важен инструмент на публицистичната реторика занимаваща се с близките
съседи. Вероятно същият има дълбоките си корени още от времената на
дългогодишното австро-унгарско колониално отношение към южните
славяни, довело дотам техните трауматизирани умови, че реагирайки на
унизителния натиск, сами да се превърнат във вербални насилници и
"идеологично" да откриват в другостта на съседите си негативни
признаци, боравейки с пейоративни имена изговаряни с притиснати
устни...
В ден днешен може да се установи, че примитивната расистката реторика
в тия общества отдавна е достигнала своя собствена динамика,
подхранвана от една страна от напрежението на дълготрайни и предавани
поколения наред стари комплекси, а от друга от напрежението на
съвременната социо-политическа проблематика. Освобождаването от
огромния натиск на описаните напрежения става в посока на най-малкото
просветителско антирасистко съпротивление.
В този смисъл може да се начертае една етно-социална карта на
югорасизма като реторичен инструмент (за софистицирана идеология все
още доста не му стига), на която, според степента на проява би могло
стъпаловидно да се отрази проявлението на расизма като реторичен
инструмент сред словенците (като най-слабо), хърватите (при които
проявите му са много по-силни), от там към сърбите (при които то
достига пикови висоти), и накрая на последното стъпало в тая стълбица
при македонците и албанците (при които той е неизменна част дори от
официалната преса).
Така се оказва, че колкото по-надолу е ситуиран съответният етно-
социум в своята политическа култура, толкова по-открита и цветуща е и
неговата примитивна и открита расистка реторика.
В този смисъл за сърбите, страдащи не толкова от наличното расистко
отношение на своите съседи, а много повече от натиска на прекомерното
военно-политическо напрежение през последните десетилетия, най-
простият вентил - намирането на по-слаба етно-социална
фигура, към която да се обърнат унизително, в случая расистки, би
означавало частично освобождаване от напрежението. Така обявилият се
за "македонец" бива пейоратовно(!) наречен "Бугар", (а босненецът
става "Турчин" и т.н.).
На Македонеца от своя страна не му остава нищо друго освен да се
включи в тая схема и да потърси следващия в редицата, крясвайки
"Татар!"
Тая ситуация, разбира се, е нетърпима и подлежи на непрекъснато
просветителско противодействие.
| |
| |
| 
|
|
