Горанският език-български диалект

Песента "Боряно, Борянке" се пее от гораните в Албания, а според моя спътник, тя несъмнено е създадена в село Борье и възпява музикалните умения на борянките, т.е. на момите от Борье и последствие е пренесена в България. Според други песента е много стара и е създадена в България, а по-късно е пренесена в Албания от богомилите. Сред многото красиви и запазени в автентичен вид народни песни чух и за момата-звезда Ралица. В този най-западен български регион, нашите фолклористи биха могли да попаднат на интересни находки. Ако има жив и все още неизследван български фолклор, то това е именно фолклора на североизток от Шар планина, както и този в Голо Бърдо. Събрани народни песни от местни краеведи има, но те нито са публикувани, нито са изследвани.
Езикът на гораните и особено на тези от албанската част е един добре съхранен западно-македонски български говор. Независимо, че носи характеристиките на един локален говор, той се отличава с изключително голямо синонимно богатство, може би поради постоянните контакти с България и Вардарска Македония до Втората световна война. Тезата за българският характер на горанския говор се поддържа и от западни специалисти (РЕТТIFЕR, J. 1996. Еthnic minorities in А1bаniа. In:Albania, Lоn-dоn:А&СВlаск аnd New York: WWNorton, 78-80).

Преброени са дните на държавата Македония в сегашния и вид
Божидар Димитров