Може ли да ни гризе ли ни съвестта, че Фердинанд учеше сина си Борис как да прецака българите? Гризе ли ни съвестта, че Румъния ни атакува в гръб, докато българите умираха за една идея? Може ли да ни гризе съвестта, че Г. Димитров насилваше Пиринци да станат македонци? Не и не. По - скоро съжаляваме за непостигнатото национално обединение.
Трябва ли ни земя (територия) без хора - не мога да си отговоря. Трябва ли ни земя, в която малцина се чувстват българи - не мога да си отговоря.
Трябва ли да изпитваме вина за това, че оставихме хората във Вардарска на прозивола на съдбата - може би да, може ни не. Ще изкупим ли тази вина (ако я има) и каква цена да платим - ето това е важното. Дотолкова ли сме виновни, та да подпишем официални документи пред целия свят (договорите за НАТО и ЕС), с които официално да узаконим македонския език и македонската нация в НАТО и ЕС. Защото обещахме подкрепата си. И подписахме първите договори според 'официалните езици в двете страни'. Подпишем ли и споразумението за НАТО и ЕС на 'официалните езици на двете страни', Република Македония ака ФИРОМ ще влезе в НАТО и ЕС с официалния език на страната си - македонския и като македонска нация.
Нека си отговорим сами как трябва да постъпим..