Еми, алтернативата на "кръвния" подход е "изборния" такъв. Примери има в десетки страни по света, включително из ЕС. Словения е най-близкия по място пример за страна, разрешаваща придобиване на тамошно гражданство без оглед на проиход. Просто, приемаме, че като страна сме ценни някому по неизвестни причини, радваме се, че е така и - ако изпълнява нашите законни изисквания (от практически вид, а не свързани с кръв, произход и прочее достатъчно кухи, съмнителни и остарели доказателства за едновремешна свързаност) му даваме да се присъедини към нас.

Европа и светът са пълни с двудомни хора. За добро или лошо, това е бъдещето! Във Великобритания дават на поляци (и други - да, и на българи!) "постоянно пребиваващи" да гласуват, макар същите да имат право да гласуват и в Полша, и без оглед на това че нямат британско гражданство. Градче в източна Англия миналата година избра кмет поляк. При това, тази далеч не е единствената страна, разрешаваща на постоянно пребиваващи лица с чуждо гражданство да участват в местната политика. Зле ли са?

Това са действия на зрели, сигурни в себе си страни. Българката политика на срах, на изискване на кръвни и др. връзки и декламативна преданост виждам като манифестация на лабилнаст, неувереност в себе си, дълбок страх от подривни действия и диверсия, яростен, тесногръд национализъм - все я асорти хубости на комунизма, я оживелици от ХІХ в.