Относно придобиването на българско гражданство (както и куп други -"уседналостта" при избори, турското малцинство, исляма и т. н.) имам свои възгледи, към които лично не очаквам разбиране от повечето българи. Съвсем накратко и непрецизно казано, скаран съм с "кръвния" подход (произход, родители, майчин език), който в България приемат за единствено естествен и приложим. Днес на разположение има и други подходи, които биха ни спестили поредните визитации на отегчителните повтарящи се балкански трагикомедии...

Сега по същество. Дори ако България е по-малко отговорна за процесите, протекли и проичащи в Македония, все пак ние като българи имаме моралното право да разнищваме и оправяме само направеното тук. Останалото е работа на други. Ние не можем да им я свършим. Ако сами се справим с нашите грешки - дадено - тогава бихме имали моралното право да предлагаме бъдещи развития, да привличаме вниманието на света.

Това не е неизпълнимо, но на фона на настоящото развитие на бъларския консенсус по македонския въпрос, би причинило скандал. Трябва храбър и популярен човек да изкаже на висок глас истините за нашия собствен принос в архитектурата на нашето собствено унижение. Тези истини трябва да попият в обществения ум, да се разработят, докато станат част от историографията ни и маст от ежедневния дискурс на обществото ни. Трябва ни тази "closure", казано по английски. Без нея сме на нивото на кресливи дечица, квартални клюкари или фисипарозна сган, неспособна на вътрешно съгласие.

Мога да отегчавам с часове по темата, та ще се въздържа.