Ако интересът към служителя е насочен заради неговата служебна позиция и/или служителят говори от служебната си позиция, всичко което бива казано подлежи на служебен протокол. Протоколът включва езикът на изказване, облекло, символика на овисени накити, и прочие.

Дали събитието е прес-конференция, интервю, "спонтанен отзив", или друг формат - няма значение.

Ще кажеш - ами кога човекът има право на свое собствено мнение, на свой собствен език, на свое собствено лице? И това ще е много силен въпрос! Щото по Америката, примерно, има служебни позиций които, де факто, НЕ позволяват някога служителят да има собствено лице: къде каквото прави, все "представя" работодателя си. И Америката не съществува във вакум: какъвто служебният протокол тук, такъв и другаде.

Имаше преди време шум с изказване на началник от една американска корпорация: човекът се изказал за съдийството на футболен мач в лига, където дечурлига, вкл. неговите деца, ритали топка. И той казал, че някои съдий свирят с "предпочитание". Леле къв рев надигнаха устати дейци за разни права! Техният аргумент беше, че ако човекът не е бил началник от даден ранг в дадена корпорация, никой не е щял да го пита какво мисли за съдийската свирня. Защо точно той бива запитан, а не някой друг родител, случайно простосмъртен? Каквито и да бяха устатковците, аргументът им имаше смисъл: човек носи служебната си позиция във всички аспекти на живота си, ще не ще!

Май в България има нужда от комисия по "Обществени Отношения", чиято работа ще е да следи изяви като обсъжданата - и да размахва голяма тояга ако някой наруши протокола на служебно поведение. А че това служебно поведение ще бъде прехвърлено върху личния му живот - това е част от цената, която служителят плаща за позицията и заплатата. Служителят не е насилен да заема позицията, че да се мъчи с ограничена лична свобода, нали?