Съжалявам, но случаите са несъпоставими. Сърбите са окупатори в Западните покрайнини, а българите са заварено от тях население (чуждо национално малцинство, а не малцинство в сръбската нация) и имат право по договори и закон (макар той доскоро да не се спазваше) да говорят на своя език навсякъде. Турците също са завоеватели, а освен това официален език в България е българският в държавните и общинските администрации. Впрочем, случаят нямаше да бъде раздухан (на турски се говори спокойно вече дори в няколко министерства), ако не ставаше въпрос за едно изключително нагло поведение от страна на турските журналисти точно в Батак. Такова поведение е демонстрирано и на много други места, където често се чува гръмогласното: " А бе тук сме управлявали и ето пак управляваме", а пък в турските вестници османската гордост и величие по отношение на България (особено след избори) е постоянна тема. Броят се като на баскетболен мач спечелени кметства, министри, общински съветници, слагат се заглавия като : "Взехме още двадесет общини!" и т.н. Разбира се, тук това нарочно благородно се подминава и не се прави достояние на населението, за да не страдат отношенията.
И още нещо - най-важното. Основен морален и етичен принцип навсякъде по света е да не говориш "за въже в къщата на обесения", още повече, ако ти си бил (образно казано) палачът.