...Там се беха събрали: Петербургският Митрополит, двама архимандрити, Победоносцев, облечен в парадни дрехи и двама цивилни членове на синода, а именно генерал Гесей и професор Плетнев. При тех се намираше и сърбският посланик Сава Груич. Аз носех с себе си и черковния миней. Като влезох в заседателната зала на Св. Синод, поклоних се, целунах ръка на митрополита и на двамата, архимандрити, турнах черковния миней на масата пред Петербургския .митополит и се оттеглих към вратата. Видех, че на масата се намираше и моята молба що бех дал на Императора в двореца Петерхов. Професор Плетнев протегна ръка, взе минея, поразгледа го, но не можа да го прегледа по-навътре, тъй като листата му беха залепени той поклати глава и остави минея пак на масата. Започнаха да ме питат от каква народност сме — сърби или българи, и кого считаме за наш духовен началник. Отговорих им, чн ние сме старославянски народ, прдселени от майка Велика Русия в Македония много по-напред от българите и от сърбите, но говоря ни е по-близо до българския, па освен това, ние считаме себе си за духовни чада на светата българска Екзархия, па и затова сме подали молба на Негово Императорско Величество за да ни помогне с мощното си покровителство да се сдобием с екзархийски владика. Тогава сърбският посланик г-н. Сава Груич се обърна към мене и ми каза: вие не знаете нищо, вие сте старо-сърби, обичаите ви и носията ви са старо-сръбски, вие славите слава, както и сърбите. Сетне Груич се обърна към Синода и каза, че славяните в Македония са събрани от много народности, па и затова и самите те не знаят на каква народност принадлежат. Той каза тия думи по руски.
Тогава и аз започнах да говоря, като се обърнах към Негово Високопреосвещенство митрополита и към другите членово на Светия Синод: Вие сами знаете, па освен това и ние ви съобщаваме, че ние служим служби на Св. Никола, на Св. Атанасия, на светците Георгия и Димитрия, та и затова не казваме, че славим слава, но че служим служба. Малко сърдито ми отговори сръбският посланик Груич с думите: вие нищо по това не знаете и вие сте старосърби. Тогава аз отново заговорих като се обърнах към митрополита: Такава грозна е съдбата на вековната робиня Македония и на изтощения и измъчен македонски славяно-български народ, който пъшка и се терзае от пет века насам под ужасния и тежък турски ярем, па още се намират наши братия православни, които на всека стъпка ни пречат, като че искат да ни сгазят и да погребат за винаги и самото име на нашата вековна мъченица робиня Македония. Ето например, Гърция беше погазила и даже погребала паметта на нашите братия и славяно-български просветители свети Кирил и Методи, не стига това, но в злобата си, гръцкото духовно началство си беше позволило осъдителната постъпка да изгори всичките църковни славянски книги в Македония и в България. Та за доказателство на това, ето пред вас се намира един изгорен черковен миней. Ето какво са вършили гърците тогава, па вършат го и днес. След тия ми думи, г-н Победоносцев пошепна нещо на намиращия се до него архимандрит, който веднага се обърна към мене с думите: „Моля ви, излезнете малко навън в салона. Там престоях около 20 минути, когато видях че и сръбският представител Сава Груич бе напуснал синодалните членове и бе излезал от заседателната зала, аз му се поклоних, а той ми каза сбогом и си отиде...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите