От типа на Мелетия Охридски са били гръцките владици Антим в Дебър и Паисий в Скопие. И двамата са имали терористи-албанци, които насилвали българите да признаят Патриаршията. Терористът на Антима Дебърски Айзар ага е заплашвал с убийство българите в гр. Дебър и с. Лазарополе, ако не се опълчели против игумена на монастиря „Св. Иван Предтеча“ архимандрит Михаил. На 3 януари 1873 г. Антим със стражари и много народ, насила подкаран, се втурнал в тоя монастир, за да залови игумена. Затекли се на помощ околните села. Кръвопролитие щяло да стане, ако дебърският паша своевременно не изпратил войска. [475] При все това владиката убедил турската власт да изгони архимандрита Михаила и наместо него е назначил свой привърженик [476] като хвърлил в затвора много българи, задето не искали да го признаят. [477] В същата година нишавският митрополит Партений (родом от дебърското с. Галичник) и дебраните-българи, живущи в Цариград, са молили Екзархията да помогне на съгражданите им да не се избиват от гръцкия владика, [478] ала Екзархията била безсилна да стори нещо за обуздаването на Антима. Последният е продължавал неистово да преследва непокорните български свещеници и първенци. В 1874 г. затворени били в Кичево свещениците Стойко и Цветко, понеже извършили венчавки без позволение на гръцкия владика; [479] също и игуменът на кичевския монастир „Пречиста“ Козма. [480] Поради оплакванията на дебърските българи, най-после в 1876 г. Антим бил преместен в Аргирокастро, но в 1879 г., след оставката на приемника му Калиника, Патриаршията пак го натрапила на Дебър. [481] Антим пак взел да вилнее, както преди, като по думите на очевидеца К. Групчев е насъсквал и подкупвал мухамеданите да убиват, пленяват и опожаряват все, що било българско. Към 1882 г. той отишъл в с. Бегнище (Велешко) и заплашил селяните със заточение, ако не го признаели за свой духовен началник. [482] В 1884 г. Велю Тръпчев от с. Водинища и други трима българи били затворени в Дебър и след два месеца освободени със заплаха от дебърския мутесарифин, че ще бъдат заточени, ако не признаят гръцкия владика. [483] От него нямал мир екзархийският наместник в Дебърката епархия х. поп Теофил (от с. Лазарополе), докато на 22 юли 1884 г. Антимови хора го убили на път за с. Лазарополе, като му разпрали гърлото с ножове. [484]

Уплашен от силното възбуждение на лазарополци поради убийството на любимия им свещеник, владиката Антим, който на 22 юли се намирал в Лазарополе, е молил мутесарафина бързо да изпрати войска, че лазарополци искали да го изгорят жив в квартирата му. Дошъл един бюлюк (рота) войска, която е закарала вързани в Дебър обвинените от Антима като съзаклятници 15 първенци от Лазарополе, 9 първенци от с. Галичник и 1 от с. Гари. [485] Между тях бил и свещеник Тасе, обвинен, че във време на църковна служба е споменавал името на руския император. [486] Изобщо през 1884 г., по клевета на гръцкия владика, затворите били пълни с невинни българи от Дебър и селата, та „све що е българско — свидетелствува Коче Групчев — е потресено и не дерзае на яве да излезит“. Турската власт е събирала селските печати в полза на гръцкия владика, казвайки, че, който иска да признава Екзархията, да се пресели в България. [487] За непризнаване на Патриаршията в началото на 1885 г. били затворени в Битоля 8 първенци ог Дебър. [488] Също и през м. август 1886 г., по настояването на наместника на гръцкия владика, били арестувани първенци от Дебър и околните села [489]. По клеветите на същия, два пъти бил арестуван поп Арсо. [490] Преследван бил и приемникът на поп Теофила, свещеник Дим. Чипанов (от 1887 г.), който по искане на гръцкия владика бил поставен под полицейски надзор и след малко затворен в Битоля. [491]

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите