1) Ужасно се срамувам от "капиталната" си грешка, че написах Омар вместо Йомер. Може би е от ЕГН -то ми, но и паметта на млад човек не би задържала перфектно небивалиците на Тургут Йозал. Във всеки случай, няма да издребнявам и благородно няма да посоча пък твоите грешки.
2) Може би искаш да напиша тук цял научен труд за прабългарите, за да се опитам да те убедя, че не си прав? Чукаш на затворена врата, защото, първо, за тази цел си има друго поле за изява - специализираната литература и пр., и второ, по твоите писания забелязвам, че винаги имаш предварително готов отрицателен отговор (а участниците тук ти задават много, ако не професионално оформени, то поне ЛОГИЧНИ въпроси). За да ти подскажа, че забелязвам известен пропагандистки оттенък, използвах подхода на Христо Матов и след като ти дадох достатъчно време да се изкажеш, нарочно шеговито заключих като него без аргументи :"Знаеш ли, не ме убеди". Защото поначало не влизам в полемика с "вкаменени" хора, спазвайки принципа на Сидни Харис:
“Колкото повече убеждавате някого, толкова повече съпротива се заражда. Колкото повече една уста се отваря, толкова повече се затварят ушите на другите. Колкото повече някой представя неоспорими факти, толкова повече среща непоклатими възражения. С годините се научих да споря само с тези, които слушат аргументи; с тези, които сами са обмисляли (макар слабо и несигурно) пътя си до някоя позиция, тъй че не я защищават като крепост твърде ценна, за да бъде предадена. Повечето горещи и проточени дискусии не се печелят от никого, и никой никога не може да ги спечели, защото “вярването” се базира на несъзнателни чувства, а не на съзнателна преценка на фактите. Страхът е най-важното от тези чувства - страх от това, което е странно и различно, което заплашва да разруши защитата на емоционалната сигурност, изградена у нас с времето.”
В конкретния случай - да разруши тюркската теория за произхода на прабългарите.
Майтап бе, Уили...