Великолепен, но много труден въпрос. И все пак, моето скромно мнение "на прима виста" е следното:
1) По численост: прабългари, славяни, траки;
2) Прабългарският генетично заложен стремеж към висока държавна организираност се сблъсква със: славянските любов към слободията и широкия поглед към времето и пространството, и с тракийския стремеж да се вземе всичко от живота сега и веднага;
3) За символите.
а) Сигурни данни имаме само за прабългарските руни. От тях отделям много широко разпространеният символ на Бога (както предполага и В.Бешевлиев), а именно - IYI, като I-тата са в доста надписи с по-малка височина от Y. Този символ ми се струва най-подходящ за случая;
б) Славяните са имали някаква писменост от "черти и резки" , но видът им е спорен. Затова бих изобразил славянския елемент чрез житен клас;
в) За траките се приема, че не са имали писменост. Някои считат, че и те са имали евентуално и случайно руническо писмо, но по въпроса се спори. Обаче според тракийския орфизъм втората степен на уреждане на света е появата на божественото дете на Великата богиня майка (земята)- синът й Слънцето. Ето защо в Тракия били на особена почит дисковете с изображение на Слънцето, също както при родствените пеони (в днешна Вардарска Македония) и чрез траките бриги - у македоните. Илирите почитали повече змията.
Така че за мен в тракийския случай е подходящ един стилизиран символ на Слънцето.