|
|
| Тема |
 ..дошла им сила от ракията, турнали канджите ... |
|
| Автор |
546F6D61 () |
|
| Публикувано | 28.10.07 02:59 |
|
|
|
Ракия дава кураж на родните юнаци
При реставрацията на паметника край Чичево местни възрастни селяни споделяха какво са чували от родителите си за сражението:
"Бугарските войници налетели на французите смело, но они имали много митралези (картечници - б.а.) и ги върнали обратно. Войниците се собрали в манастира "Св. Архангели", където им била базата. Калугерите изкарали ракия да промият раните на бугарите, но они, като видели "исолтата" (местен вид ракия), вместо да си промият раните, я изпили. Дошла им сила от ракията, турнали канджите (ножовете - б.а.) на манлихерите и со викове "По пет на нож" и "Вашта мама францушка" взели окопите."
Само за месец освобождаваме Вардарска Македония
Наша дивизия коли французите при Чичево
И Антантата не успява да отърве от разгром Сърбия
Занемарен, но сравнително добре запазен паметник на загинали наши войници през Първата световна война намериха преди няколко дни младежи край с. Мало Чичево в Македония.
Върху счупената паметна плоча пише: "1 ХI 1915 г. Загинали за обединението и величието на България. Нека подвигът ви герои служи за пример на будущите поколения".
С усилията на посолството ни в Скопие и специалисти от Националния исторически музей паметникът бе спешно реставриран. Военният архив от свoя страна изясни самоличността на погребаните там 250 войници и офицери. Оказа се, че те са от 49-и и 53-и пехотен полк в състава на V дунавска дивизия, набираща състава си от днешните Русенска и Великотърновска област.
Паметникът на загиналите дунавци при Чичево
Фотоархив на автораПроф. д-р Божидар Димитров
На 5 октомври 1915 г. България започва четвъртата си война за национално обединение, страната ни се включва в бушуващата вече повече от година Първа световна война. Армиите ни нанасят удар по Сърбия по цялото протежение на границата от устието на Тимок до Беласица. Войските ни, настъпващи по направленията Ниш и Скопие, бързо затварят сръбската войска в "чувал" в Косовското поле.
Междувременно Дарданелската операция на Антантата, имаща за цел овладяването на Цариград, е пред явeн провал. Върховното съюзническо командване решава да не дава повече безсмислени жертви по камънаците на Галиополския полуостров. Британците, или по-точно Австралийско-Новозеландския експедиционен корпус (АНЗАК), се изтеглят на Западния фронт. Французите са изпратени в Солун, за да спасяват каквото може да се спаси от сръбската армия. Така по железопътната линия от Солун към Скопие потеглят общо 60 000 бойци и офицери, които трябва да ударят във фланг българските войски.
На 17 септември 1915 г. двете френски дивизии достигат до гара Криволак. И тук срещат частите на Втора българска армия в състав II, III и VII дивизия.
Срещният бой при Криволак е ужасен. За първи път след 810 години българи и французи влизат в сражение. И отново побеждават българите. Но за разлика от времето на цар Калоян и император Балдуин, сражението се води не със стрели и мечове, а със скорострелни оръдия, картечници и магазинни пушки. Няма окопи и бункери, дълговременни укрепления. Войските се бият по голите хълмове и полета и понасят ужасяващи загуби.
Българския натиск срещу Криволак французите контрират с превземането на Велес. Българското командване иска подкрепления от Главната квартира и получава свежите ХI македонска и V дунавска дивизия. Настъплението им накланя везните в полза на Втора армия. С яростни битки между 28-30 октомври българите си връщат Велес. На 31 октомври френските части заемат позиции пред линията Градско-Чичево. Това е вододелната линия на хълмистата верига, пазеща стратегическия път за Прилеп-Битоля. Загубата й означава овладяването на цяла Южна Македония от българската армия. Затова французите насищат отбранителната линия по чичевските хълмове с оръдия и картечници.
Българският щурм започва на 1.ХI сутринта. В боя са хвърлени ХI и V дивизия. Македонците атакуват Градско, а дунавци - чичевската хълмиста верига. Четирийсет и девети полк атакува в центъра вражеската позиция, а 53-и полк е в поддръжка.
След една отбита атака следва втора. Дунавци се изкачват на върха и побиват полковите си знамена на чичевската могила. Оцелелите французи се предават или панически тичат към върбалаците на Черна, преследвани и избивани с ножове. Победа постигат и македонците при Градско.
След разгрома остатъците от френския експедиционен корпус бягат в Гърция - тогава още неутрална, изоставяйки артилерията си и обозите. На 3 ноември българската армия овладява Прилеп, а след това Битоля, Ресен и Охрид. На юг Втора армия овладява Дойран и Гевгели. Обкръжената сръбска армия в Косово е унищожена. Така точно месец след започването на военните действия Вардарска Македония е освободена.
| |
| |
| 
|
|
