|
Ще делим ли Македония?
Искаме я цялата - свободна и независима държава, отхвърлил македонизма член на ЕС и НАТО
Д-р Божидар Димитров
В интервютата си през седмицата Любчо Георгиевски сам констатира, че Македония сега е протекторат на Белград. Той бе у нас, за да представи публицистичната си книга "С лице към истината" и поетичната "Градът" на Аполония.
През 1901 г. много известният по това време руски журналист международник Утин предприема пътувания в Белград и София, за да провери как се отнася тамошното общество към положението на славяните в Македония. Утин е яростен славянофил и смята, че в Македония живеят българи и малко сърби. Кой знае защо Утин не вижда нито един македонец, което все пак е нормално - тази нация ще бъде учредена от Коминтерна чак в 1934 г.
След Белград Утин пътува с влак за София и славянофилското му сърце е изпълнено с радост. Във всички ресторанти и кафани на сръбската столица се е говорело само за Македония от всички представители на сръбското общество - политици, бизнесмени, интелектуалци. Разпалени, те горещо говорели за сръбските права в Македония, за "многобройното" си население, за сръбските чети и църкви, за фондациите и сдруженията, помагащи на сръбските борци и т.н. и т.н.
Във влака Утин се размечтава. Какво ли ще бъде в България, която има далеч по-големи права над Македония поради наистина далече по-многобройното българско население на областта, далеч по сериозните чети и далече по-голямата икономическа и военна мощ на България. По това време България е два пъти по-голяма по територия и население от Сърбия и с четири пъти по-голям брутен продукт.
Утин отсяда в хотел "България" и слиза в кафенето. Настанява се, самопоканва се в една голяма компания от политици, бизнесмени и интелектуалци и страшно се учудва, че никой не се интересува от темата "Македония". Представителите на българският елит се интересуват от цените на житото от годишната реколта на жито в Украйна, някаква промяна в митническите тарифи, възможностите за доставки за руската армия, стягана за предстоящата война с Япония и т.н. Всички опити на Утин да се срещне с интересуващи се от Македония в още три-четири елитни кафенета на София са неуспешни. "Остави го тоя камънак" - казва на Утин един търговец - помогни ми да купя в Одеса 4000 тона конфискуван миналата година от вашите власти египетски памук евтино. Имаш 10 % комисионна от реалната стойност". Едва в петото заведение друг търговец казва на Утин: "А, бе май имаше едни шантави, дето се борят за Македония. Га'че ли се събират в кафене "Батемберг".
Сетих се за тази история след фундаменталното интервю на бившия министър-председател на Македония г-н Любчо Георгиевски, дадено на няколко български вестника със заглавия "Македония трябва да се раздели, за да оцелее. Да, анализа на опитния политик е точен и прецизен. Решението на проблема Косово (каквото и да е то) няма да разреши проблемите в т.н. Западни Балкани, а съобразно ефекта на доминото ще предизвика проблеми от същия характер в Босна, Санджака, Войводина и най-вече в Македония, където албанците населяват плътно вече една трета от страната. И нямат капка намерение, ако има подходяща геополитическа обстановка, да напуснат скапващата се македонска федерация, заедно с населяваните от тях територии. А подходящата геополитическа ситуация албанските водачи сами си я създават, защото се ползуват с подкрепата на т.н. международна общност. И защо да не ги подкрепят след като и Любчо Георгиевски сам констатира, че Македония е била не република, а колония на минисръбската империя, наречена Югославия, а сега е протекторат на Белград, изграден по сръбската държавна доктрина на македонизма и с политически елит единствен в държавите, формирани след краха на Югославия, изпитващ дива и безутешна югоносталгия.
В интервютата на г-н Георгиевски не става обаче въпрос и за нещо друго. За заявен интерес от страна на съвременния български политически елит към Македония - в това отношение положението не е по-добро от времената на журналистическата обиколка на Утин. За корумпираната система на даването (именно даване, а не връщане) на българско гражданство на осъзнали националната си принадлежност "македонци". За визовите ограничения спрели човешките контакти между България и Македония. За липсата на твърда позиция спрямо фалшификациите на нашето минало и културно-историческо наследство. За вандалското отношение към военните ни гробища. За преследванията на студентите, учещи в България. Какво правим за да защитим интересите си в Македония в международен план - в ЕС, в НАТО, ООН, ЮНЕСКО и т.н. Нищо не правим освен да заявяваме, че ще бъдем локомотив за влизането на Македония в НАТО и ЕС. А това означава, че сме съгласни, че днешният македонски елит - миризлив запъртък на Коминтерна, е изпълнил всички критерии по спазване на човешките права и демократичните правила. Едно такова мнение наистина граничи с предателство спрямо 1 200 000 сънародници, стенещи под диктатурата на шепа колониални чиновници.
По разбираеми причини Любчо Георгиевски не го казва, но аз ще го кажа и то не за първи път. България спешно се нуждае от нова политика спрямо югозападната ни съседка. И в нея деление да не се предвижда. Македония я искаме цялата - свободна и независима държава, отхвърлил македонизма член на ЕС и НАТО.
В интервютата си Любчо Георгиевски сам констатира, че Македония е била не република, а колония на минисръбската империя, наречена Югославия, а сега е протекторат на Белград, изграден по сръбската държавна доктрина на македонизма и с политически елит единствен в държавите, формирани след краха на Югославия, изпитващ дива и безутешна югоносталгия.
В интервютата на г-н Георгиевски не става обаче въпрос и за нещо друго. За заявен интерес от страна на съвременния български политически елит към Македония
Погледнете Сизиф!
Той никога не губи надежда!
|
Ще делим ли Македония?
