АГЕНЦИЯ ФОКУС:

Антонина Желязкова: В Голо Бърдо и около Преспанското езеро живеят българи и това не подлежи на съмнение



07 септември 2007 | 17:47 | Агенция "Фокус"



София. Няма точни данни колко българи живеят в Албания -100 хиляди е доста голяма цифра, но със сигурност специално в Голо Бърдо и около Преспанското езеро наистина живеят българи и това не подлежи на съмнение. Това заяви в интервю за Агенция “Фокус” председателят на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия Антонина Желязкова. Тя посочи, че по време на проучване от 2005 г. в района на Мала Преспа са били обходени девет села, в които през 19 век пред българския учен Васил Кънчов около 7 000 души са се определили като българи. През 2005 г. обаче част от тях са се определили като българи, а друга - като македонци.
“Не съм сигурна, че има процес на асимилация от страна на Македония, това по-скоро е процес на приучаване към идентичност”, коментира Антонина Желязкова.
Тя припомни, че спогодбите между бивша Югославия и Албания от 60-те години предполагат признаване на македонско малцинство в Албания, за да бъде признато албанско малцинство в Македония, както и в републиките в бивша Югославия.
Според нея дълги години много българи в Албания са имали навика да се идентифицират паспортно като македонци, което обаче не означава, че в Албания не живеят и македонци. “Разбира се, че в Албания има македонци, но в никакъв случай не може да се оспорва големият брой българи, които живеят там.
“В Македония има колеблива идентичност и като държава и като нация. Може би заради това те се хвърлят в едни крайности и се придържат към една остаряла терминология, когато коментират неща, свързани с България или със своите съседи”, посочи Антонина Желязкова във връзка с реакцията на македонските медии за въпроса с българите в Албания.
Галина ДИМОВА




Българите в Албания

07 септември 2007 | 12:46 |



Колко са българите в Албания? Македонски медии реагират днес на публикациите в албански медии за стохилядна българска общност в Албания. Агенция "Фокус" потърси коментари от институции и българи, които са посещавали българите в Албания и техните населени места за това как живеят те, колко е техният брой и каква трябва да е националната политика на България към общностите зад граница.
Наред с това - темата за българите в Албания е повдигана периодично от различни хора - за илюстрация публикуваме и материал, излязъл в италианското списание “Osservatorio sui Balcani”, 2003 година - "Край Преспанското езеро се говори български" и намерил тогава място на сайта на Агенция "Фокус".



Агенция “Фокус” припомня:

Край Преспанското езеро се говори български
Сп. “Osservatorio sui Balcani”, 13 ноември 2003 година

Преспанското езеро е разположено нa териториите на Албания, Гърция и Македония. Девет са селата в областта Мала Преспа, която се намира на албанското крайбрежие на езерото и която, според София, е населена с българско малцинство, което говори на древен български диалект. Според Македония, в тези села се говори македонски език, което значи, те се населени с македонци. Жителите на тези села са източно - православни християни, а всяко село носи както славянско, така и албанско име. В Мала Преспа се развиват събитията, описани от българския писател Димитър Талев в романа “Преспанските камбани”, в който се разказва за борбата на българите за освобождение от турско робство. За прекосяването на трийсетте километра, които делят албанския град Корча от Преспанското езеро са нужни 45 минути. Тесният път лъкатуши през планинска местност. Село Пустец се намира на брега на езерото. От издигащата се над него планина, в която е изграден албански бункер може да се види остров “Свети Петър”, разположен в центъра на езерото. Ако говориш на български, жителите от селото те разбират без проблеми, а ако ги запиташ нещо за историята им, отговарят “Всички сме македонци". През 1920 година, когато пристигнаха гърците, започнахме да учим гръцки. През 1945 година дойдоха учители от Македония и започнахме да учим македонски, но от четвърти клас ни караха да учим и албански”, обяснява 73 годишният Лазо Василовски. На въпрос дали сега животът е по хубав от този по времето на Енвер Ходжа, той отговаря : “Разбира се, че сега се живее по-добре. Всеки може да работи където поиска”. Лазо е доволен и от пенсията , която получава - 7000 леки, около 50 евро на месец. “Много от нашите хора работят в Гърция или в Македония. Всички имаме македонски паспорти”, твърди друга жителка на селото. 45 годишната Менка разказва, че е получила много лесно македонски паспорт. Двамата със съпруга й са отишли в Скопие, подали са молба за получаване на гражданство, платили са 100 германски марки и след един месец са станали македонски граждани. Безработицата в Пустец е голяма, Менка работи на надница и получава между 10 и 20 евро на седмица. Насред селото се изгражда църква. Преди 1945 година в селото е имало православна църква, която по времето на Енвер Ходжа е била превърната в магазин. Сотир Митрев е председател на местната секция на културната асоциация “Иван Вазов”. Той организира летни български училища в околните села, а за дейността си е бил награден от българското министерство на образованието с ордена “Отец Паисий Хилендарски”. Сотир е убеден, че всички села от района на Преспанското езеро са обитавани от жители от български произход. След като е учила и живяла 10 години в София Биренка също се е убедила, че жителите от района на Мала Преспа са от български произход. “ България никога нищо не е направила за тези хора, докато Македония винаги е заявявала “ Вие сте наши”, разказва жената. В Корча могат да се срещнат много хора от Връбник, село разположено на границата между Албания и Гърция. В селото има начално училище, където се преподава на македонски език. Димитър Бело е роден във Връбник и е преподавател по албански език и балканска лингвистика в университета в Корча. Завършил е българска литература в Благоевградския университет. Димитър разказва, че диалектът, на който се говори във Връбник е запазил носовите гласни от старобългарския, така, че фонетиката му е по-различна от тази на останалите диалекти, които се говорят в района на Преспанското езеро. Попитан за български или за македонски език става дума той отговаря :” За български, разбира се. Аз като лингвист мога да твърдя, че македонски език не съществува”. Димитър отбелязва, че в района няма никой, който да преподава български и, че го знаят само хората, които са учили в български университети или които проявяват специални интереси към България. Хаджи Пируши от Тирана е председател на асоциацията “Просперитет Голо Бърдо”, чиято задача е да съхранява традициите и обичаите на българското малцинство в Албания. Асоциацията организира курсове по български език и поддържа оживени културни връзки с България. Голо Бърдо е планинска област в Североизточна Албания, близо да границата с Македония. Там, според София, живеят 1200 български семейства. Според Скопие, те са македонски. Пируши обяснява, че в 23 от общо 27-те села в района на Голо Бърдо се говори български език. 17 от селата са само български, докато останалите са смесени. Години наред хората от тези села нямат никаква връзка с България. Мъжете от района на Голо Бърдо са известни като най-добрите строителни работници в Албания и по традиция работят в чужбина, но районът е много беден. “Мъчим се да убедим България да лансира проекти за икономическото развитие на региона. Друга наша амбиция е да открием българско училище в Тирана”, обяснява Пируши. До района на Голо Бърдо не са прекарани дори телефонни линии. Проект за това има, но липсват 200 000 евро за реализацията му.
Алма Кауши е родена в село Стеблево. “Хората в Стеблево говорят на диалект, който не се изучава в училище. На сватбените тържества ние не пеем на албански, а на български”, разказва Алма, която е завършила право в Охридския университет и, която в момента работи в общината в Тирана. В Тирана тя живее в квартал, обитаван от жители на Стеблево и Требища. “В нашия квартал помежду си говорим на диалект, на който учим и децата си. Хората от Голо Бърдо знаят, че говорят на диалект, но не знаят дали е български или македонски. Когато пристигат хора от Македония, те твърдят, че е македонски, а когато пристигат българи, те твърдят, че говорим на български диалект”, твърди Алма. От 1993 година до днес повече от 200 млади албанци от тези общности са завършили образованието си в български университети. По-голямата част от тях са от Голо Бърдо. Българският университет е свободен, не трябва да се плащат такси, а дипломите се признават в Албания. По време на посещението си в Тирана през миналия месец, българският премиер Симеон Саскобургготски се срещна с представители на български неправителствени организации в Албания, с които обсъди въпроса за създаването на български университет в Тирана. Асоциациите “Иван Вазов” и “Просперитет Голо Бърдо” поддържат тесни връзки с агенцията при българското правителство, която поддържа контакти с българските общности в чужбина. 50 000 са членовете на българското общност в Албания, се чете на сайта на българското правителство. Тези официални данни значително се разминават с мнението на Скопие, според което в случая не става дума за български, а за македонски общности. Какво смята Тирана? Тирана дипломатично мълчи и официално не признава, че на нейната територия живеят български малцинства. Албания, обаче, призова България и Македония да се разберат за произхода на хората, които населяват земите около Преспанското езеро и Голо Бърдо.


Агенция “Фокус”
Около 40 000-50 000 хиляди души от български произход живеят в Албания
Около 40 000 -50 000 хиляди души от български произход живеят в Албания. Това съобщи за Агенция “Фокус” председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Деница Христова. Към момента в Албания няма признато българско малцинство.
В Албания има три български дружества - Дружеството “Просперитет Голо Бърдо”, Тирана, Български курсове към дружество "Просперитет Голо Бърдо" – Тирана и Елбасан и Културно дружество “Иван Вазов”, Тирана. Българската общност е съсредоточена основно в Мала Преспа и Голо Бърдо.
“Фокус” потърси Деница Христова по повод публикации в албански и македонски медии засягащи броя на българите в Албания.



Агенция “Фокус”
Сител, Македония: Българи присвоили църква в Гиноец, Албания
Розалина Попова, пресаташе и втори секретар в българското посолство в Тирана посочва, че в село Гиноец има българска църква, построена от етнически българи през 911г., предаде македонската телевизия Сител.
Според албанските медии, които цитират Попова, църквата в Гиноец се реставрира и до две години обектът ще бъде завършен. За нуждите на българската църква българската държава доставила камбана, а група художници ще започнат работа във вътрешността на църквата.
Църквата, за която говори Попова, всъщност била “Свети Илия”. Заради комунизма църквата била порутена, но по традиция македонците се събирали на това място на всеки Илинден. Традицията била съживена преди осем години, когато за първи път за Илинден в двора на църквата се събрали стотици македонци от всички краища на Албания. Църквата била изградена на основите на старата църква с помощта на дарения на бизнесмени в Албания, на диаспората, както и от Канада.



Агенция “Фокус”
“Шпиц”, Македония: Имало българи в Мала Преспа и Голо Бърдо?!
Не е известен точният брой албанци с български произход поради недостатъчно данни, но е известно, че те живеят в Преспа, Голо Бърдо и Шиштавец и имат четири сдружения. Това е реакцията на българското посолство в Тирана след информацията в албанските медии във връзка с това, че в Албания живеели 100 000 българи, пише днес македонският вестник “Шпиц”.
Розалина Попова, пресаташе и втори секретар в българското посолство в Тирана, изтъкна, че досега над 800 албанци са получили паспорт от “своята родна страна”, а голям е броят и на тези, които скоро ще получат такъв. Тя упрекнала албанските власти за това, че не проявили добра воля за откриване на български училища, заради което и албанските българи нямали достатъчно литература, посочва изданието.
Това изявление бе веднага отхвърлено от албанските македонци. “Ако не знае, тогава е добре да й се опресни паметта, че именно македонците имат четири сдружения “Преспа”, “Мир”, “Гора”, “Мед”, всички те са в контекста на македонската общност”, посочва Кимет Фетаху, председател на сдружението “Мир”.



Агенция “Фокус”
“Дневник”: България си присвоявала македонски църкви
“След като ни “побългари”, сега българската държава иска да си присвои и църквите ни”, твърдят огорчени представители на македонците в Албания, пише днес македонският вестник “Дневник”. Те били подразнени от изявлението на Розалина Попова, пресаташе и втори секретар в българското посолство в Тирана. Попова посочва, че в село Гиноец има българска църква, построена от етнически българи през 911г.
Според албанските медии, които цитират Попова, църквата в Гиноец се реставрира и до две години обектът ще бъде завършен. За нуждите на българската църква българската държава доставила камбана, а група художници ще започнат работа във вътрешността на църквата.
Църквата, за която говори Попова, всъщност била “Свети Илия”, посочва вестникът. Заради комунизма църквата била порутена, но по традиция македонците се събирали на това място на всеки Илинден, пише “Дневник”. Традицията била съживена преди осем години, когато за първи път за Илинден в двора на църквата се събрали стотици македонци от всички краища на Албания. Изданието посочва, че църквата била изградена на основите на старата църква с помощта на дарения на бизнесмени в Албания, на диаспората, както и от Канада.



Агенция “Фокус”
Болкануеб: България претендира, че в Албания живеят 100 хиляди етнически българи
България периодично има претенции за броя на етническите българи, които живеят в Албания, като сега докара този брой до 100 хиляди души, съобщава днес албанската агенция Болкануеб. “Преди време бяха публикувани данни, според които в Албания живеят 50 000 българи, основно в района на Преспа и Голо Бърдо. Сега обаче този брой е удвоен до 100 хиляди. Това число се споменава в репортаж, излъчен по Българската национална телевизия. В материал с продължителност две минути и 24 секунди българските журналисти Мария Иванова и Велизар Миленков разказват за пътуването си в районите, където живеят българи. Журналистите повдигат проблема за пренебрегването на проблемите на това малцинство от страна на албанските власти, които не откриват училища, в които да се изучава български език.
Журналистите са интервюирали представители на това малцинство. Според репортажа албанското правителство не признава съществуването на българско малцинство на албанска територия, а за българското правителство този въпрос е приоритетен.
Според доклад от 2004 г. на българския център за изследване на малцинствата българското малцинство в Албания наброява около 50 000 души, които живеят в района на Голо Бърдо, Мала Преспа, селата Дреново, Бобощица и в град Корча”, посочва албанската агенция.


Агенция “Фокус”
Божидар Димитров: В Албания има около 300 000 българи

В Албания има около 300 000 българи, но в различна степен на асимилация.Това каза пред Агенция “Фокус” директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров. Той обясни, че става въпрос за старо българско население още от времето, когато българската държава се е простирала до Драч. През 13 век нашата държава губи контрол над тези земи, но населението й остава.
“Много лесно може да се провери колко са българите в Албания, ако обявим, че от утре даваме българско гражданство за 24 часа на този, който декларира, че е етнически българин. Сигурен съм, че тогава ще бъдат повече от реалния си брой – 300 000 души. Ще бъдат около 1-1,5 милиона”, посочи Димитров.



Агенция "Фокус"
Пламен Павлов: България трябва да настоява за признаване на българското малцинство в Албания

Броят на българите в Албания е над 100 000 души, по данни на македонските организации, които претендират, че тези хора са македонци. Това каза пред Агенция “Фокус” историкът Пламен Павлов, преподавател във Великотърновския университет "Свети свети Кирил и Методий" по повод публикациите в македонския печат относно броя на българите в Албания. “Тук се върви по инерция от една стара уговорка с Титова Югославия, че в Албания има македонско малцинство”, добави още той.
Пламен Павлов обясни, че тези 100 000 души са местни жители. “Македонската пропаганда твърди, че Македония е разделена между Сърбия, Гърция и България. Има четвърти дял от Македония, който е в Албания - и това са точно тези хора”, посочи Пламен Павлов и добави, че част от историко-геогфарската българска област от Македония се намира в Албания. Населението на селищата Мала Преспа, Гора и Голо Бърдо се състои от македонски българи.
“Българското малцинство в Албания не е признато”, посочи историкът. Павлов посочи изказване на албанския президент Сали Бериша (1992-1997) по време на посещението му в България през 1992-ра година, че “българите са много ценни в Албания”.
Пламен Павлов бе категоричен, че България трябва да настоява за признаването на българско малцинство в Албания, но в тази насока липсва последователност. “Трябва на всички възможни нива и срещи да настояваме, че има българи в Албания, още повече, че след Втората световна война Албания е признала, че там има българи”, заяви Павлов. В Албания дори са били издавани български учебници, добави още историкът.


Агенция “Фокус”
Спас Ташев: Македония смята, че славянското население в Албания е македонско
Македония смята, че славянското население в Албания е македонско, това е причината за реакциите на македонските медии. Това заяви за Агенция “Фокус” директорът на Българския културно-информационен център в Македония Спас Ташев. Той коментира, че и днес процесът на асимилация върху това население в Албания от страна на Македония продължава, като македонската държава има практика да дава македонски паспорти на тези жители в Албания. “Допреди няколко години към 5 000 души там получиха македонски паспорти”, посочи Спас Ташев. “Македония няколкократно изпраща дарения и хуманитарна помощ, открива местни медии там, дори печата вестниците им - доколко знам изпраща и учебници”, обясни той. Според него проблемът със славянското население в Албания периодично се появява на сцената, но до скандал между България, Макеодния и Албания никога не се е стигало. “След Охридския мирен договор и даването на равни права на значителното албанско малцинство в Макеодния, страната не е същата, но проблемът е, че някои хора тук все още не са го разбрали”, изтъкна още директорът на Българския културно-информационен център в Македония.
Според него българите в Албания са между 50 и 100 хиляди, а като регистрирани македонци има около 7 000 -8 000 само в района на Мала Преспа.
Спас Ташев е автор на статията “Македонизмът в Албания търпи провали”, публикувана през 1997 година във в. “Македония”.
Галина ДИМОВА


Агенция “Фокус”
Алексей Жалов: В Албания най-много българи живеят в Голо Бърдо
Няма категорични данни за това колко е точният брой на българите в Албания, заяви в интервю за радио “Фокус” – Смолян Алексей Жалов, зам. председател на Българската федерация по спелеология и автор на проучвания и статии за българите в Албания. Жалов заяви, че е запознат с живота на българите в областта Голо Бърдо, където има 21 български села. Най–голямото от тях е Требище, където живеят 1200 българи, а в община Голямо Острени живеят 4200 души, които се определят като българи. Тежкият живот в този край на Албания обаче е причина много от българите, живеещи там, да емигрират и да се заселват в по-големите градове, като Елбасан, Дурес и столицата Тирана, където вече са се оформили цели райони население с българи. Тези райони се наричат “попски хълм”.
Българите в района на Голо Бърдо живеят изключително зле, разказа Жалов: Лошо е състоянието на инфраструктурата. В района минава само един път, който пресича областта от север на юг. Пътят е строен преди 60 години по времето на италианската окупация и от тогава не е ремонтиран. Друг основен проблем е липсата на работа. Българите там се занимават предимно с отглеждане на картофи и дърводобив, тъй като само това може да се развие в планинската местност. Липсват кооперации. Голям проблем е и образованието. Младите хора реално няма къде да се образоват, тъй като училището в Стеблево е закрито и 23 деца се налага да извървяват пеш по 6 км. ежедневно до съседното село, където има училище. Липсват учебници на български език и децата го учат единствено от родителите си, а в училище им се преподава само на албански. Сериозен е проблемът със здравеопазването. Само в някои по-големи села има по един фелдшер, който не може да обхване всички жители. Проблемът се изостря особено през зимата, тъй като пада голям сняг, който не винаги се чисти по този начин човек може да умре и от лека болест. По–голямата част от българите в Албания изповядват ислям, но има и християни. Хората обаче, не са толкова религиозни липсват джамии и църкви. Езикът на който се говори там, е вид югозападен диалект, който наподобява родопския.
Здравко БЕШЕНДЖИЕВ


Агенция “Фокус”
Алексей Жалов: Срокът за издаване на българско гражданство на албанци е изключително дълъг и бавен
Голяма част от българите, които живеят в Албания, искат да вземат българско гражданство, но процедурата е трудна и бавна, заяви в интервю за радио “Фокус” – Смолян Алексей Жалов, зам.-председател на Българската федерация по спелеология и автор на проучвания и статии за българите в Албания. Процедурата се бави от това, че не се спазва законът и установеният ред и за да се получи българско гражданство се чака повече от 2 - 3 години. Този срок обезверява тамошните българи и за това отзивите за България в това отношение са много лоши. Проблем има и при издаването на визите, защото няма признато българско малцинство и, за да се пътува до България, се изисква покана. Според Алексей Жалов това, че тамошните българи носят турски имена и изповядват ислям, притеснява определени хора в България, които пречат да им се издава гражданство. Жалов е категоричен, че според историческите данни има ясни доказателства за произхода на българите в Албания и няма съмнение, че те са наши сънародници. Относно произхода им спор има само с Македония, според която те са македонци. Македония настоява, че те са македонско малцинство и говорят македонски, но това съвсем не е така, защото езикът на който се говори, само прилича на македонския, иначе е вид български диалект.
Здравко БЕШЕНДЖИЕВ

Защо си тъй неповторима, щом този свят е повторим....