|
На 5 септември се навършват 17 години без Ванчо Михайлов
05 септември 2007 | 11:28 | Агенция "Фокус"
“Ако ми кажете, че не обичам Македония – извадете ми едното око!
Ако ми кажете, че не съм българин – извадете ги и двете!”
Преди 17 години склопи очи една от легендите на непокорния български дух в Македония.
Ванчо Михайлов – тайнствен и загадъчен, публичен или скрит от полезрението в продължение на години – в Турция, в Италия, във Франция , в Хърватия, в планините на Македония или в тайните квартири на организацията в София, но винаги държащ нащрек враговете на България.
Той разбираше поробена Македония като Швейцария на Балканите...
Той обичаше България повече от всичко...
Той стана причина цяло едно поколение във ВМРО да бъдат наречени михайловисти, да се търсят някакви идейни и политически различия в крилата на организацията...
Всъщност Ванчо Михайлов беше и остана до сетния си ден един добър българин.
Може би един от достойните българи на изминалото столетие.
Независимо, че с името му се извиняваха насилия и убийства, независимо, че приписваха на хората му какво ли не.
Обикновено историята се пише от тези, които управляват. На прокомунистическите режими, управлявали в продължение на десетилетия България и Македония, Ванчо беше нужен като призрак, който да плаши, да всява страх, да разказва колко лош е българския национализъм, колко кървава е историята на ВМРО.
Факт е, че без Иван Михайлов ВМРО нямаше да бъде същата.
Факт е, че както след времето на Гоце Делчев и Дамян Груев, в живота на Организацията идва времето на Тодор Александров, така след убийството на Александров на 31 август 1924 г., дойде времето на Ванчо Михайлов.
И колкото и да им се иска на тези, които самоволно използват абревиатурите на легендарната организация във Вардарска Македония, да пропуснат името на Иван Михайлов, да го прескочат, да го забравят, да докажат, че след Делчев, Груев и Татарчев директно идва времето на Георгиевски, Груевски, Поповски и т.н., трябва да знаят че това няма как да се случи.
Историята не търпи измамите.
Историята напомня за себе си тогава, когато най-малко очакваш.
И затова ВМРО не може без Иван Михайлов, спорен или безспорен.
Затова Иван Михайлов не може да бъде споменаван без ВМРО.
Така, както като кажеш България и ВМРО, неминуемо трябва да споменеш Македония, за свободата на която бе пролята толкова много свята българска кръв.
Свещта за душата на Иван Михайлов е свещ пред паметта ни.
Гледайки напред към бъдещето си, ние трябва да помним корените, от които идваме. Защото без тях няма бъдеще...
Вечна памет на Иван Михайлов и на загиналите с името на България!...
Художник: Иван Соларов
Редактирано от MHИ на 05.09.07 20:45.
|
17 г. от смъртта на Иван Михайлов! Поклон!
