Најчесто бугарски, грчки и руски шпиуни, власите се селат масовно од Македонија во Бугарија. Таму стануваат најголеми “балгари“ од Македонија.

Еве една сторија за власи од некогаш град Гопеш на Пелистер, кој 100% е иселен и тоа главно во Буагрија.

ласове от старите къщи - Улица "Шипка" и невероятната история на братя Гегови
Най-малкият - Никола, строи дом на номер 5
[ 2006-08-12 ]Илиана Манева


Не по-малко емблематична от "Оборище" за квартал "Докторски паметник" е и "Шипка" - улицата, която "към слънцето стръмно се изправя", както пише поетът Александър Геров (1919 г.-1997 г.). На "връщане" тя "се гали" на известния не само на софиянци университет "Св. Климент Охридски" и на Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий". "Флиртува" с художествената галерия. Припомня си с дърветата в градината на Докторския паметник (от 1885 г.) отдавнашни събития - от времето на движещия се там трамвай, а и от по-преди. Слиза надолу, за да се огледа във водите на Перловската река, и спира до Военната академия. В миналото е привлекателно място за изграждане на фамилни домове, защото е на четвърт час пеша до центъра, днес - заради извоювания престиж на улица за успели. Как е ставало, освен нея пазят спомени и оцелелите през времената разделни някогашни къщи.
В годината, когато 18-годишният Александър Геров среща на "Шипка" момичето, "с походка плавна, с коси-камбани;/ нослето вирнато, очи премрежени/ и в тях горящите прибулени сияния", друг мъж, преминал Христовата възраст, осъществява отдавнашно свое желание да построи дом за обичаните си жени - съпругата и малката си дъщеричка. Само на метри от зеленината на Докторската градина през 1931 г. Никола Гегов, най-малкият син на Елена и Паскал Гегови, вдига нова къща, удобна за живеене и за търговската му дейност. На нейния първи етаж под надписа "Нов Свищов" е магазинът, привличащ с подредбата, обслужването и разнообразието на стоките - хранителни продукти и всякакви вина (бъчвите са в мазето).
Това обаче е средата на "приказката" за тримата братя и трудния им път към успеха. А

ДАЛЕЧНОТО НАЧАЛО

е в малкото и бедно планинско селце Гопеш, близо до Битоля в Македония. Тук Паскал Гегов и жена му Елена (1844 г.-1930 г.) се радват на любимите си рожби - Христо (1869 г.-1934 г.), Георги (1871 г.-1948 г.), Фанка (1874 г.-1938 г.) и Димитър (1882 г.-1902 г.), но животът им никак не е лек. За да осигурява прехраната на семейството, бащата се занимава с прекупвачество и му се налага да пътува често. Децата са повече с майка си, помагат й, доколкото могат, и отрано се научават на труд и отговорност. Ненавършил 13 години, Христо напуска родното място - отива да търси късмета си в наскоро обявения (1878 г.) за столица на България град София. След няколко зими при него идва Георги. Но... в приказките за братята от едно семейство предимството най-често е за най-малкия...
Спазваме традицията и...
...В Гопеш през 1887 г. на Елена и Паскал се ражда още едно момченце - Никола. Съдбата не е твърде благосклонна към него, сестра му Фанка и батко му Димитър. Те рано остават без баща. Загубили опора, четиримата полагат усилия да устоят на болката и несгодите. Изправят се и сякаш тръгват напред, но се случва нещо непредвидимо. Димитър се включва в четническото движение. Внучката на брат му Георги и до днес пази снимката, на която той е много красив в хайдушките си дрехи сред своите съратници. Само че за бъдещата народна свобода плаща с живота си. Димитър Гегов е обезглавен в зората на новия ХХ век. След избухването на Илинденско-Преображенското въстание (2 август 1903 г.) Елена не издържа и

ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО СЕ ПРЕСЕЛВА

в София. В кипящата от ентусиазъм млада българска столица юношата Никола получава подкрепа от своите по-големи братя и шанса да работи. Отваря магазинче на улица "Шипка" 5 (на негово място е построен по-късно семейният им дом) и печели клиенти и почитатели с изключителното си трудолюбие, с коректност и почтеност. А и късметът си казва думата. Запознава се с девойката от вътрешната къща в двора зад магазина. Харесват се и Никола Гегов взема за съпруга Вангелица Сима (преселници от Румъния). През 1929 г. се ражда дъщеря им Иванка - Жана, както я наричат близките й, вероятно заради завършения френски колеж. Докато продължава строителството на бъдещия им дом, Никола премества стоката в помещение на ъгъла на "Шипка" и "Сан Стефано" и не прекъсва връзките с постоянно пазаруващите при него. Когато новият магазин е открит (1931 г.), те само извървяват обратно малкото разстояние, за да си купуват от вкусотиите, предлагани в "Нов Свищов". Работил близо три десетилетия, за да постигне благосъстояние, уважение и признание от обществото, Никола Гегов едва още 14 години може да бере плодовете от положените усилия, постоянството и труда си. Умира през 1945-а и не доживява

ДА СЕ РАДВА НА ЗЕТ И ВНУЧКИ

Иванка се запознава с бъдещия си съпруг в Панчарево по време на евакуацията. Тя не може да устои на чара на капитан Борислав Арнаудов. "Беше толкова хубав и добър", с умиление си спомня за починалия си съпруг 77-годишната госпожа Арнаудова. "Беше сръчен, много талантлив, знаеше почти всичко. Беше ветеринарен лекар, след войната завърши стоматология, но като царски офицер, след околностите на София едва стигна до зъболекарски кабинет на Гара Искър", разказва тя. "Татко можеше толкова много неща. Някога сам си е сглобил фотоапарат. Пееше, рисуваше" - допълват думите на майка си дъщерите Мария и Благовеста. Те вероятно от баща си са наследили и предали и на своите деца

ТАЛАНТА ДА РИСУВАТ

Сестрите завършват Художествената гимназия, после Художествената академия - специалност текстил. Мария най-напред илюстрира детски книги, от 1990 г. създава кукли, напоследък отново се занимава с илюстрация. Блага работи в студио за аудиовизуални филми, после е учителка, сега рисува икони, прави бижута, помага на Мария.
Омъжени са. За художници. Блага - за Цанко Цанков, дългогодишен преподавател по графика в Художествената гимназия. Мария - за Сава Савов - признат майстор на колоритните платна. С него в началото на 1993-та (след реституцията) превръщат бившия магазин на дядо й в галерия "Савови", просъществувала за съжаление една година. Твърде много са препятствията, а след скорошната загуба на съпруга си - голямата й безкрайна любов, както сама казва, Мария засега не мисли за подобни начинания. Може би синовете й, или братовчедката им, или тримата заедно. Млади са, бъдещето е пред тях.
Децата също са художници. Явор и Ясен Савови са възпитаници на Художествената гимназия, Ясен - и на Художествената академия. Ива Цанкова - също. Тя скоро защити магистратура по специалността графика. Има страховито хоби - скално катерене. Кой от правнучката и двамата правнуци е взел най-много от упоритостта и волята на дядо си Никола Гегов, с времето ще се разбере. Сигурно е едно, те всички с уважение помнят най-малкия брат от Гопеш. За по-големите - в следващия брой.

http://www.novinar.net/?act=news&act1=mnenia&mater=MTk5OTs0Mg==