|
Успях да се прошетам низ Вардарска и Беломорска Македония за една седмица заедно с добри хора.
В Скопие ме запознаха с един от потомците на децата-бегалци от Костурско, добронамерен, широко скроен и симпатичен младеж. Макар да имаше хиляда причини да прави това, той не каза нито веднъж лоша дума за гърците или държавата им пред мен. Да се чудиш! В настроенията си спрямо България обикновените македонци се различават от изродите на форума – ще те питат откъде си, ще споделят, че имат роднини тук и къде ли още не, ще ти окажат помощ, която си поискал на български. Еснафи са и отношението към клиента е далеч, далеч по-добро в сравнение с у нас.
Пожелавам на всеки да бъде гост на тетовските бугараши. Кай такви лугье човек навистина може да се усети добродойден, сакан и почестен. Машалла! Градът под Шар планина процъфтява с парите на печалбарите и по всички личи, че го чака добро бъдеще.
Крушево е чудесно място. Служителката на историческия музей обаче се оказа най-досадната жена, която съм виждал някога. Във всяка зала вещицата изрецитирваше по нещо, за да оправдае заплатата си. Ходеше по петите ни през цялото време, да не би да снимаме, и единствено от любезност не й затворих устата така, както аз си знам. Наред с илинденците от Македония в експозициите стоят издайнически образите на Кръстьо Асенов, Христо Чернопеев, Пейо Яворов, екзархийски училищни свидетелства, документи на книжовен български. Се работело за пропагандата на соседните държави! Нарочно прочетохме на глас стиховете “Свободата не ще екзарх, иска Караджата” от копие на забравих кой вестник, но на фона на цялото многословие на домакинята това остана някак си без коментар. Музейната библиотека, поставена настрана в стаята на бабата, е пълна с печатани в София ценни издания. От страх от истината книгите не бяха отваряни с години. На тръгване видяхме крушевското влахче Тоше Проески, седнал на заведение в центъра до храм “Св. Никола”, ако се не лъжа.
Някакъв тип (прекупвач на ябълки?) говореше за старите връзки между Ресен и България на съседна маса на един от кафичите по Широк сокак в Битоля, струмишки цигански оркестър свиреше чочеци за по 100 денари, а македонските девойчиня стават все по-добри. За зла участ нямахме достатъчно време за градот на конзулите, но при следващото посещение оцелелите следи на българското присъствие там и на други места в Македония ще бъдат щателно записани.
Лерин прави впечатление на приятно и уредено градче. Жителите му, както и мнозинството от гръцките граждани, изглежда водят честит живот. Всеки втори срещнат на улицата (ендопите са разпознаваеми по благите черти на лицето си и приличат на нас) може да те упъти на местните говори без страх от просфигите. На гарата се заговорихме с един старец, който като разбра откъде сме, каза “Деца, тука немаме чужди лугье”. Да, Екзархията е привнесла на Югозапад русизми, които и до ден днешен са в употреба. По отношение на езика същото важи и за Воден, а сигурно с още по-голяма сила за околните села. Точно там грък ни закара безплатно от дома си до водопадите, щом го попитахме къде точно се намират. Жена му се развика нещо от балкона на кооперацията и той като се разпали Гърция и България били приятели, православни, съюзници, Америка ни пречила и какво ли още не. Аз не знаех как точно да отговоря на ентусиазма му.
Но нищо не може да се сравни с Охрид, Охрид, Охрид! Там се запознах с виртуоза-пианист Симон Тръпчевски – изключително скромен и приветлив човек, а добри хора разкриха пред мен само част от тайните, които крият църкви и дюкяни в българския Йерусалим.
Очаквайте в най-скоро повече снимки.
|
Вардарска и Беломорска Македония
