|
Фондация “Рамковски” популяризира делото на Кръстьо Мисирков в Македония, каза председателят й Георги Барбаровски
26 юли 2007 | 19:00 | Агенция "Фокус"
София. Фондация “Рамковски” се занимава с популяризирането на делото на Кръстьо Мисирков. Това каза пред Агенция “Фокус” Георги Барбаровски, журналист и председател на фондацията. Той уточни, че македонската делегация е в София днес по повод 81 годишнината от смъртта на Мисирков.
“Фондация “Рамковски” три месеца популяризираше делото на Мисирков в Македония, неговата книга “За македонските работи” бе преиздадена в тираж от 40 000 и безплатно бе разпространена сред македонските граждани. В също такъв тираж бе разпространен и компактдиск с мултимедиен проект за живота на Кръстьо Мисирков. Фондацията издигна и паметник на Мисирков в центъра на Скопие”, посочи Барбаровски.
В словото си пред гроба на Мисирков председателят на фондацията изтъкна, че целта на делегацията е била освен да се поклони пред гроба, да бъде отслужена и панихида.
“За съжаление преподобното свещенство не получи разрешение да отслужи панихида на гроба на Мисирков”, каза Барбаровски.
Акад. Блаже Ристевски: Тук съм като човек, който цял живот се занимава с проучването на Мисирков
26 юли 2007 | 18:44 | Агенция "Фокус"
София. Нормално ще е и в бъдеще да има посещения като днешното на гроба на Кръстьо Мисирков, смята академик Блаже Ристевски от Македонската академия на науките (МАНУ). Академик Ристовски днес беше в София заедно с група от 22-ма македонски журналисти по повод годишнината от смъртта на Кръстьо Мисирков. “Нормално ще бъде да има такива посещения. Какво лошо има в това? Става дума за един наш изтъкнат деец, значим за нашата история”, заяви Ристовски пред Агенция “Фокус”. Той припомни, че неотдавна Фондация “Рамковски” е открила негов паметник в центъра на Скопие, Институтът за македонски език носи неговото име.
По повод днешното поклонение, Блаже Ристевски отбеляза, че е организирано от неправителствена асоциация и правителството не се намесва. “Без да знаят организаторите обаче, взели и свещеници, за да организират панихида. Това обаче е невъзможно. Ние не можем да очакваме това да ни се позволи. Това бе грешка на организаторите. Това е обаче от незнание. Това не е държавна делегация. Аз съм тук като Блаже Ристевски, който цял живот се занимава с проучването и на Мисирков, и на мисирковизма, и на македонската национална мисъл като цяло. Аз тук дойдох заради пиетета към Мисирков, както и към Екатерина Михайловна (съпругата на Кръстьо Мисирков - бел. “Фокус”), а и неговия внук”, заяви той.
На въпрос - има ли сътрудничество между Българската академия на науките (БАН) и МАНУ, Блаже Ристевски отговори: “За съжаление не мога да се похваля с това. Нямаме такова сътрудничество, каквото бихме могли да имаме, тъй като ние най-вероятно сме най-близките народи в славянския свят”.
Пълния текст на интервюто четете в рубриката "Мнение"
Академик Блаже Ристевски: Делото на Мисирков е свързваща нишка между България, Сърбия, Македония, Гърция
26 юли 2007 | 17:24 | Агенция "Фокус"
София. Двадесет и двама македонски журналисти и интелектуалци пристигнаха днес с автобус от Скопие, за да се поклонят пред гроба на Кръстьо Мисирков в Софийските централни гробища в деня на неговата смърт, предаде репортер на Агенция “Фокус”. Слово пред гроба произнесе академик Блаже Ристевски от Македонската академия на науките (МАНУ), който в края на речта си заяви, че на гробището в Скопие все още стои мястото до Димитрия Чуповски, определено за Кръстьо Мисирков. “Днешната делегация е втора, но се надявам, че в бъдеще ще дойдат още много такива делегации. И на гробището в Скопие все още стои местото, определено за него до Димитрия Чуповски, чакайки благоприятни политически и други условия, за да може да отиде там, за да се изпълни неговият предсмъртен завет. Ние сме длъжни да мислим и да работим за това”, заяви в заключение Блаже Ристевски.
В словото си Ристевски подчерта, че това е втората делегация пред гроба на Мисирков. Той заяви, че през 1963 година, преди 44 години, за пръв път е посетил този гроб в присъствието на Екатерина Михайловна, съпруга на Кръстьо Мисирков. Това е била първата официална делегация на славистическото дружество на Македония по повод тогавашния конгрес на славистите в София. Тогава Ристевски е бил докторант, работещ върху делото на Мисирков, и за пръв път, е могъл да застане пред неговия гроб и да се поклони пред Кръстьо Мисирков, неговото дело и неговите идеи. “Днес, близо половин век по-късно, пак стоя пред този свещен гроб, където много често, и много македонци, са идвали да се поклонят пред тази могила, с чувството, че и досега не се е изпълнил неговият завет – да дойде, както той самият написа, в македонската свободна държава, а ако не е съдено това да се случи на него, то да дойде неговият син...”. За съжаление и неговият син много рано също отиде при него, а и съпругата му, Екатерина Михайловна, беше погребана през 1971 година в същия гроб. Пред това свещено семейство днес втората официална делегация, организирана от фондация “Рамковски”, има удовлетворението да положи цветя и венци пред надгробната могила, каза Ристевски.
Той се надява, че скоро ще имаме възможности да четем събраните съчинения на Кръстьо Мисирков, още повече, че Македонската академия на науките подготвя поредно издание на трудовете му. По думите му - тогава в цялост ще бъде познат огромният разностранен и величав принос за нашите поколения, както и за тези, които са заинтересовани от неговия живот и дело, включително и за тези в Република България. “Без съмнение – Мисирков даде принос и за България, за българската култура и общество и то - не само затова, че дълги години служеше и работеше тук”, отбеляза Ристевски. Като народен представител в Бесарабия той се застъпваше за българското национално малцинство в тогавашна Бесарабия и много помогна за неговите права и свободи, припомни Ристевски. И добави: Мисирков наистина има големи заслуги за нас, македонците. Мисля, че всички ние, когато мислим за Мисирков, имаме преди всичко в съзнанието неговата фундаментална книга “За македонските работи”. Книга, която е поставила основите на съвременната македонска литература и заедно със списание “Вардар” постави основите на съвременния македонски литературен език и правопис, подчерта Ристевски. Това е дело и принос, които трябва да се отбележат от всеки филолог, заяви той.
Скопският академик каза още: “През 1944 македонските борци успяха да създадат македонска държава на един дял от националната територия”. Но всичко, което Мисирков имаше в своята визия, днес може да го види постепенно в нашия живот и нашето развитие. Днес, в своя държава, в свой университет, в своя академия, за каквато мечтаеше още като студент. През 1924 година той съжаляваше, че Македония няма своя академия и свой университет... А през 1910 година заедно с Петър Попарсов и скопският митрополит Теодосий, опитаха да основат висша школа в Скопие, която за съжаление беше спряна от тези, на които пречеше този път на развитие на Македония. Надявам се, че в бъдеще делото на Мисирков ще бъде онази свързваща нишка и за земите около Македония, между България, Сърбия и Македония, а ако искате – дори и с Гърция, където той завърши основното си образование на гръцки език, каза Ристевски.
Той завърши с думите, че освен днешната втора делегация, се надява, че в бъдеще ще дойдат още много делегации. И ако на гробището в Скопие все още стои местото и за него, определено до Димитрия Чуповски, чакайки благоприятни политически и други условия, за да може да отиде там..., за да се изпълни неговият предсмъртен завет. Ние сме длъжни да мислим и да работим за това, заяви в заключение Блаже Ристевски.
Денка КАЦАРСКА
Македонски интелектуалци почетоха паметта на Кръстьо Мисирков, поповете от Скопие се скриха
26 юли 2007 | 16:50 | Агенция "Фокус"
София. Делегация от журналисти и представители на Македонската академия на науките (МАНУ) се поклони пред гроба на Кръстьо Мисирков на Софийските централни гробища, предаде репортер на Агенция “Фокус”. 22-ма души пристигнаха по обед с автобус от Скопие, организирани от фондация „Рамковски”, за да се поклонят пред паметта на Мисирков в деня на неговата смърт.
Групата бе придружена от посланика на Македония в България - Абдурахман Алити, чийто дипломатически автомобил съпроводи скопския автобус от посолството до Софийските централни гробища.
Освен от посланик Алити, групата бе предвождана от известния с претенциите си към България академик Блаже Ристевски, от бившия директор на Културно-информационния център на Македония в София Стефан Влахов - Мицов, който наскоро издаде поредната си книга срещу България и нейната история, собственика на телевизия А1 и на вестниците „Време” и „Шпиц” Велия Рамковски, както и журналисти от МРТ, А1, “Шпиц” и други македонски медии.
Пред гроба на Мисирков цветя бяха поднесени от името на МАНУ, а слово за дейността на Мисирков, произнесе Блаже Ристевски.
Опитът да се организира панихида на гроба на Мисирков от македонски свещеници, които бяха включени в състава на делегацията, пропадна в самия си зародиш, след намеса на българското Министерство на външните работи, в съобразяване с канона на Българската православна църква.
Агенция "Фокус" припомня:
Кой е Кръстьо Мисирков?
Кръстьо Петков Мисирков е български общественик и деец, роден на 18 ноември 1874 г.в село Постол, сега в Гърция. Умира на 26 юли 1926 г. в София. През целия си живот Мисирков се определя като българин. През 1919 г. във вестник „Мир” пише „ Ние в Македония бяхме повече българи от онези в стара България.” И причислява Македония към българското землище.
В статия във вестник „20 юли” Мисирков пише „Дали ние ще се наричаме българи или македонци не е от значение, защото ние винаги ще се отделяме от сърбите и ще имаме българско самосъзнание.”
Мисирков е автор на книгата „За македонските работи”.
През 2000 г. Мисирков бе определен в Скопие за „македонец” на хилядолетието.
През 2007 г. в София бе представен дневникът на Мисирков, който предизвика вълнения в Македония.
Денка КАЦАРСКА
На снимката: Поклонението пред гроба на Кръстьо Мисирков
|
Я, Блажето Христосков цъфна в София
