|
. Присъствието на готите в земите на днешна България е особено силно в Северна България, става дума Нове, Свищов, за Никополис ад Иструм, близо до Велико Търново, за Дръстър, днешната Силистра. Готско присъствие има дори в Македония, в района на Скопие. Това кара някои учени да смятат, че те са четвъртият елемент в нашия етногенезис. Това заяви в интервю за Агенция “Фокус” историкът Пламен Павлов, преподавател по история на Византия и балканските държави от ІV – ХV век във Великотърновския университет “Свети Свети Кирил и Методий”. По думите му - това е една теза, която на пръв поглед звучи много провокационно и сензационно, но тя не е лишена от основание. “Ние смятаме, че в нашия етногенезис основно участват античното население, представено най-вече от древните траки, заселилите се по нашите земи през VІІ век славяни и, разбира се, древните българи на хан Аспарух и на хан Кубер, съответно - в Северна България и Македония. Ето, обаче, че в продължение на ІV и V век по нашите земи живеят десетки, може би - стотици хиляди готи. И както личи от археологическите проучвания през последните двайсетина години, включително от проучванията и в Нове, и в Силистра, и дори в днешна Македония, виждаме, че има много сериозно присъствие на готите. И това кара моите колеги да смятат, че в нашия етногенезис участват четири елемента - траки, славяни, древни българи и готи. Между другото, това има доста основания, както в археологическия материал, който се открива, така и в някои български думи, които имат старогермански произход, така и в много други неща... Един западен автор от времето на Карл Велики, т.е. от ІХ век, смята, че готите продължават да живеят в България и да се занимават със скотовъдство.
Едно от първите произведения от Златния век на българската култура, преводите на Тудор Доксов, става дума за Слова против арианите на Дионисий Ареопагит, един голям богослов от ранно-византийската епоха, също ни намеква, че готите продължават да присъстват и то - именно с тяхната арианска доктрина. Така че, не случайно едно от първите полемични съчинения на старобългарското богословие е свързано именно с оборването на арианството. Това пък ни кара да се замислим и за природата на богомилството и за много други оригинални български явления, каквито имаме в нашето Средновековие. Така че, според мен специално готската хипотеза е много важна и тя говори за многообразието на тези етногенетични процеси в нашите земи. Същевременно говори и за дълбоките връзки на нашите земи с цялото европейско пространство и то - като място, което излъчва мощни импулси към Европа. Две вълни на готите, първоначално вестготите, после остготите на практика формират облика на тогавашна Европа с готските кралства в Италия, в Южна Франция и Испания, смята Пламен Павлов.
По думите му - интересът към готите в последните години е много силен, особено в Норвегия, в Швеция, разбира се и в Германия. “Това е една тема, която дава една малко позната страница от историята на Европа, от тези много активни взаимодействия на различните части на европейския континент, които по принцип до този момент бяха почти неизвестни, слабо познати на българската публика. Ето виждаме, че те създават един силен интерес и това може да бъде още една отправна точка за развитието на културния туризъм в някои сериозни центрове на готско присъствие, каквито са Нове, Никополис ад Иструм и други такива паметници в нашите земи”, заяви Пламен Павлов.
Денка КАЦАРСКА
|
Готите во Македония?
