Не мога да не добавя един цитат от Методи Димов. След като е арестуван за българска пропаганда при завръщането си в Македония през 1995 г, той пише:

Часовете минаваха. Дългият разпит ставаше вече банален. Някои въпроси се повтаряха за кой ли път. Един от тях беше кой ми плаща за такава "бугарска" пропаганда. Дори през ум не им минаваше, че 40 години работя по мини и фабрики. Не можеха да допуснат, че съм късал от залъка си за народното дело. Така с жена ми с радост и гордост изпълнихме дълга си пред светлата памет на нашия заслужил борец и дядо Тодор Димов Кочов-Габеро.
И сега, пенсиониран и със слабо зрение, продължавам да работя за скъпото ни отечество, за истина и правда. Дядо ми 13 години се е борил с пушка в ръка, аз - със слово и перо. Наистина е трудно да повярваш, че днес на този разоран свят, когато е размита всяка вяра, все още има хора с човешки и патриотичен дух, които дават най-скъпото от себе си за делото. Макар да говореха, че Македония е умряла - тя е с дълбоки рани, но жива.