|
Петре, щях да помисля, че се майтапиш, ама се сетих, че може би просто не знаеш.
Армията, която изгонва немците от Македония през 1944 е ... бугаро-фашистичката окупаторска армия. Сите югословенски партизани, са само за декор и на практика нямат никаква роля в разгрома на немците. Верваш ли ми?
Участието на България в завършващия етап на Втората световна война в Европа обхваща времето от 9 септември 1944 г. до май 1945 г. и в зависимост от решените задачи и постигнатите цели се дели на два периода. Първият започва на 9 септември и приключва в края на ноември 1944 г. Неговото основно съдържание са мобилизирането, изграждането, съсредоточаването и развръщането на Българската армия и нейните настъпателни действия в Южна Сърбия, Вардарска Македония и Косово. Вторият период обхваща времето от декември 1944 до май 1945 г. Това са военните действия на Първа българска армия, която провежда няколко настъпателни и отбранителни операции на територията на Северозападна Югославия, Южна Унгария и Източна Австрия.
Участието на България във войната се налага и от военностратегическа необходимост. Германското командване разполага по това време все още със значителни сили и средства на Балканите. Обстановката му налага да оттегли от Гърция на север 350-хилядната група “Е”. По този начин то създава в Югославия мощна групировка от над 570 000 души, която може да бъде разгромена само с обединените усилия на Трети украински фронт, Българската народна армия и Югославската народоосвободителна армия.
Войските на Трети украински фронт настъпват от района на Северозападна България към Белград. Българската армия има задача, като настъпи по направленията София–Ниш–Прищина, Кюстендил–Скопие и Горна Джумая–Велес, да унищожи отбраняващите се там германски войски и да овладее долината на Морава, Вардар и Косово поле. Югославските партизани действат в тила на противника.
За успешното участие във войната на нашата армия се налага да извърши мобилизация и стратегическо развръщане на определените за настъпление войски. Мобилизацията се провежда организирано и към 1 октомври 1944 г. общата численост на армията достига над 474 000 души. Войските се делят на боен фронт и войски от вътрешността на страната.
Настъпателни действия през първия период на войната водят Втора, Първа и Четвърта армия. Те се свеждат до четири едновременни и последователни по фронта и в дълбочина армейски операции, проведени във времето от 8 октомври до края на ноември 1944 г.
Втора армия под командването на генерал-майор Кирил Станчев настъпва на направлението на главния удар на българската армия София–Ниш–Прищина и провежда две последователни операции – Нишката и Косовската.
Нишката операция е от 8 до 18 октомври. Задачата на армията е, като унищожи отбраняващите се противникови войски, да овладее района на Ниш и да прекъсне направленията за оттегляне по долината на р. Морава. Армията включва осем съединения — 4-та, 6-а, 9-а и 12-а пехотна дивизия, 1-ва гвардейска пехотна дивизия, 2-ра конна дивизия, Бронираната бригада и 4-та пехотна гранична бригада. Това й позволява да създаде необходимото превъзходство над противника. Освен това армията се поддържа от две авиодивизии от 17-а въздушна армия на Трети украински фронт. При действията й в дълбочина се предвижда съдействие и от югославските партизани.
Настъплението започва на 8 октомври след артилерийска и авиационна подготовка. Преломен момент в операцията е 10 октомври, когато след въвеждането на Бронираната бригада войските навлизат в долината на р. Морава. Четири дни по-късно е освободен Ниш, а в района на Мерошина са разгромени основните сили на оттеглящата се 7-а SS дивизия “Принц Ойген”. Войските на армията изпълняват поставената им задача, излизат пред Подуево и създават условия за следващата операция.
Косовската операция е естествено продължение на Нишката и се провежда от 25 октомври до 30 ноември. Задачата на армията е да разгроми отбраняващия се противник и да излезе в района на Косово поле. По този начин се постига и крайната цел, поставена пред войската през този период на войната.
Макар че от състава на Втора армия са извадени две съединения, тя има възможност да създаде превъзходство над противника. Съветската авиация отново поддържа войските, предвижда се съдействие и от югославските партизани.
Настъплението на армията започва на 25 октомври. След няколкодневни боеве и въвеждането в сражение на Бронираната бригада войските извършват пробив в отбраната и излизат в района на Подуево. Особено ожесточена е противниковата съпротива на подстъпите към Косово поле. При трудни зимни условия нашите войски преодоляват Копаоник планина, на 19 ноември освобождават Прищина и навлизат с главните си сили в Косово поле. До края на месеца част от силите преследват оттеглящия се противник и достигат рубежа Рашка–Нови пазар. С това завършва Косовската операция.
Първа армия с командващ генерал-майор Владимир Стойчев нанася спомагателния удар на българската армия по Кюстендилско-скопското оперативно направление. Там тя провежда от 8 октомври до 19 ноември Страцинско-кумановската настъпателна операция. Задачата е да се овладее районът на Куманово и да прекъсне връзката между долините на реките Морава и Вардар. Първоначално армията включва 1-ва и 2-ра пехотна дивизия, а в хода на бойните действия Главното командване й придава и 11-а пехотна дивизия, 1-ва гвардейска пехотна дивизия и 2-ра конна дивизия. Това й позволява да създаде и поддържа превъзходство над противника. От въздуха войските се поддържат от български самолети, предвижда се съдействие и от югославски партизани.
Настъплението на армията започва на 8 октомври и се осъществява под формата на последователно овладяване на изградените в дълбочина противникови рубежи. Особено ожесточени боеве се водят при Крива паланка, Стражин, Страцин и пред Куманово. С овладяването на Куманово армията преминава в преследване към Скопие и Косово поле. С помощта на части от Четвърта армия и югославски партизани на 13 ноември е освободен град Скопие. На 19 ноември войските на Първа армия съдействат на Втора армия за овладяването на Прищина. С това завършва Страцинско-кумановската операция.
Четвърта армия (командвана първоначално от генерал-майор Боян Урумов, а впоследствие от генерал-майор Асен Сираков) действа на Горноджумайско-велешкото оперативно направление, където българската армия нанася своя осигуряващ удар. Там тя провежда от 15 октомври до 14 ноември Брегалнишко-струмишката настъпателна операция. Задачата на армията е да овладее района на Щип и като прегради направленията Струмица–Пехчево и от Щип към Кратово, да осигури левия фланг на българската армия. Първоначално Четвърта армия има в състава си само 5-а пехотна дивизия, но в хода на бойните действия са й придадени 7-а пехотна дивизия и 2-ра конна бригада. Предвижда се съдействие и от югославския Брегалнишко-струмишки корпус.
Настъплението на армията започва на 15 октомври. Като сломяват последователно противниковата съпротива, войските освобождават Кочани, а на 8 ноември овладяват района на Щип. Това им позволява да преминат в преследване на оттеглящия се към долината на Вардар противник. На 10 ноември е овладян Велес, а три дена по-късно се оказва съдействие на Първа армия за освобождаването на Скопие. С това завършва Брегалнишко-струмишката операция.
Така с близо двумесечни активни настъпателни действия на българската войска в Източна Сърбия, Вардарска Македония и Косово завършва първият период на войната. Армията прониква на повече от 200 км и с чест изпълнява поставените й задачи. Разгромени са 4–5 противникови съединения, а броят на убитите, ранените и пленените достига 35 000. Унищожени или пленени са 32 танка, 377 оръдия и минохвъргачки, 3276 автомобила и влекача, 1000 картечници и картечни пистолета и др. Към това трябва да прибавим и онези 33 000 германци от група армии „Е”, които поради навлизането на българските войски в долината на р. Вардар и в Косово поле не успяват да се изтеглят, остават в Гърция и Егейските острови и са принудени да се предадат в плен на англичаните.
Решителните действия на българската армия през този период на войната признават дори нейните противници. Началникът на щаба на група армии „Е” генерал Е. Рихберг отбелязва със съжаление: „Българският войскови контингент... беше една значителна свежа боева сила, за да прегради пътя на изтегляне на група „Е” при особените условия, при които се намираше последната”.
Английските военни специалисти също дават високи оценки за тези действия. Във всекидневните оперативни сводки на военното им министерство се отделя място и на нашите войски. Когато през октомври Втора армия пробива противниковата отбрана и излиза в долината на р. Морава, те отбелязват: „…Българите са единствената сила, която е в състояние да задържи германците в Моравската долина”.
В САЩ също отразяват успешните действия на нашите войски. Вестник „Ню Йорк Таймс” отбелязва в броя си от 10 декември 1944 г.: „В продължение само на три месеца българската армия пожъна решителни успехи”, а вестник „Крисчън Сайънс Монитър” обобщава: „Българите играха важна роля за сломяване на германската армия”.
С решителните си действия през този период на войната армията ни допринася за по-бързото освобождаване на източните райони на Югославия. Тогава това се отчита и признава от много видни представители на югославското освободително движение. На среща между съветски, югославски, английски и български офицери през октомври 1944 г. командващият народоосвободителните войски на Сърбия генерал К. Попович заявява: „Благодаря за участието на братската българска войска, която със своите усилие и успешни операции при Ниш особено допринесе в борбата с немските фашисти”. Откровен е и маршал Тито, който отбелязва: „С помощта на славната Червена армия бяха бързо освободени Белград и Сърбия, а с помощта на българската армия беше освободена Македония”.
Макар да не води бойни действия на територията на Гърция и Албания, с ударите си по немскофашистките войски на Балканите българската армия допринася и за тяхното по-скорошно освобождаване.
С успешното изпълнение на задачите армия през септември–ноември 1944 г. не може да завърши нашето участие във войната, защото хитлеристката коалиция още не е капитулирала. Затова през втората половина на ноември правителството започва разговори със съюзниците за по-нататъшното участие. В резултат на разговорите и в изпълнение на съглашението за примирие със съюзниците е договорено едно българско обединение да продължи участието във войната заедно с войските на Трети украински фронт.
Започва сформирането на това обединение, наречено по-късно Първа българска армия и командвано отново от генерал-майор Владимир Стойчев. Тази дейност се оказва нелека по следните причини: част от необходимите за комплектуването на войските средства са изразходвани при мобилизацията през септември и по време на военните действия през първия период на войната; съединенията и частите, които трябва да влязат в състава на армията, се оказват разсредоточени на голяма територия (от Косово в Югославия до границата ни с Турция); две трети от съединенията трябва да извършат мобилизация, а съществуват и други причини от икономическо и морално-политическо естество. Поради това мобилизацията се извършва за около месец и половина. Това поставя в неблагоприятно положение Първа българска армия, която е принудена да води началните си действия с намален състав.
Едновременно със сформирането на армията започва изнасянето и съсредоточаването на готовите съединения в Сремската област (междуречието на Дунав и Сава на около 80–100 км от Белград). То се извършва с железопътен транспорт до Белград, а оттам – с пеши маршове. Първите пристигнали съединения (3-та и 8-а пехотна дивизия) сменят един съветски и един югославски корпус и се подготвят за водене на настъпателни действия.
От 22 до 28 декември в междуречието на Дунав и Сава Първа българска армия провежда Сремската настъпателна операция, включена в общия замисъл за настъпление на войските от левия стратегически фланг на Червената армия, които провеждат Будапещенската настъпателна операция. Към това време нашата армия има три съединения и отделни армейски части и подразделения. Усилена е с един дивизион катюши и действията й се поддържат от авиацията на Трети украински фронт и корабите на подчинената му Дунавска флотилия. Особено ожесточени бойни действия се водят в района на селата Сотин, Оролик и Грабово. Там са написани първите страници от героичния летопис на втория период на войната. Въпреки това по редица обективни и субективни причини бойните действия не са особено успешни. Все пак нашите съединения ангажират значителни сили и средства на противника и разстройват организираното му оттегляне по долината на р. Сава.
В навечерието на 1945 г. Първа българска армия получава нова задача. Тя трябва да предаде полосата в Срем на югославски войски, да се прегрупира в района западно и югоизточно от унгарския град Пейч и да смени част от съединенията на Трети украински фронт. Освободените войски са необходими на фронта за унищожаване на обкръжения в Будапеща противник. Предстои трудно прегрупиране на около 280–300 км в зимни условия и с наложеното от очертанието на фронтовата линия двойно прехвърляне на войските през р. Дунав. За около 20 денонощия армията извършва това прегрупиране и заема заповяданата й полоса. Там от 6 до 19 март тя провежда Дравската отбранителна операция.
Тази операция е съставна част на Балатонската отбранителна операция на Трети украински фронт за отразяване последния опит на немскофашисткото командване да проведе решителни настъпателни действия.
По това време Първа българска армия включва в своя състав шест пехотни дивизии (сведени в два корпуса – 3-ти и 4-ти), отделни армейски части и подразделения. Усилена е с дивизион катюши, а авиацията на Трети украински фронт планира удари по противника в интерес на армията.
Полосата на Първа българска армия (130 км) се простира от Йотвьошкони до Барч (западен участък) и оттам по р. Драва до Торянц (южен участък). Отдясно се отбранява 57-а армия на Трети украински фронт, а отляво – Трета югославска армия, с които се организира тясно взаимодействие.
Задачата на армията е, като съсредоточи усилията си в районите на очакваните противникови удари, да отрази неговото изстъпление и да не допусне вклиняването и излизането му във фланг и тил на основната групировка на Трети украински фронт. Западният участък се отбранява от 3-ти, а Южният – от 4-ти корпус.
Настъплението на немскофашистките войски започва на 6 март. В полосата на нашата армия най-активни бойни действия се водят на двата фланга. На десния фланг ударът на противника е насочен главно срещу 64-ти корпус на 57-а армия. Благодарение на превъзходството в сили и средства, Втора германска танкова армия се вклинява към Нагбайом. Според предварителната договореност веднага 31-ви пехотен полк от нашата 12-а пехотна дивизия оказва съдействие на съветските войски. През следващите дни за спиране на настъплението в етика между двете армии последователно се въвеждат в сражение 12-а и част от силите на 10-а пехотна дивизия. Съвместните действия на българските и съветските войски са успешни и към 12 март противниковото настъпление към Нагбайом, Капошвар е спряно. По този начин не се допуска пробив между двете армии.
Ударът на противника на левия фланг срещу 4-ти корпус започва с форсирането на р. Дунав северно от Дони Михоляц. След двудневни ожесточени боеве той създава плацдарм на северния бряг, но не успява да достигне височините около Харкан. На помощ на нашите войски идва част от резерва на Трети украински фронт – 133-ти стрелкови корпус. От 8 март започват съвместните бойни действия за ликвидиране на вклинилия се противник. Особено ожесточени боеве се водят в районите на селата Дравасаболч, Дравачехи и Дравапалконя. До 19 март противниковият плацдарм е ликвидиран, а целостта на отбраната е възстановена. Това позволява да се окаже помощ на Трета югославска армия при отразяване настъплението на противника северно от Валпово.
Четиринадесет денонощия продължават епичните боеве край Драва. Героизмът, твърдостта и мъжеството на първоармейци провалят замисъла на немскофашисткото командване и бележат един от върховете на българската бойна слава в тази война. В телеграма на регентите до командващия Първа българска армия се отбелязва: „Героичните усилия на бойците от поверената Ви армия ще бъдат надлежно оценени от всички и ще осигурят по-щастливи бъднини на скъпата ни Родина”.
Успешните отбранителни действия създават условия пред нашите и съветските войски да преминат в настъпление. От 29 март до 14 април Първа българска армия провежда Мурската настъпателна операция като съставна част на Виенската настъпателна операция на Втори и Трети украински фронт. Задачата на нашата армия е във взаимодействие с 57-а съветска армия да разгроми противостоящия противник и за 5–6 дена да овладее района южно и югоизточно от Нагканижа. В тези действия могат да участват четири пехотни дивизии (8-а, 10-а, 12-а и 16-а), отново поддържани с артилерия и авиация от Трети украински фронт. Другите две дивизии (3-а и 11-а) остават заедно с Трета югославска армия да отбраняват р. Драва.
Настъплението на Първа българска армия се развива успешно. Тя пробива укрепената линия „Маргит”, форсира последователно канала „Принципалис” и р. Мур и като преследва оттеглящия се противник, достига рубежа Велики Ког, Ястребци, Витан, Шаловци. Тук, след около 100-километрово вклинняване, настъплението на армията е спряно. Завършва Мурската операция. Изчерпали настъпателните си възможности, и нашите, и съветските войски преминават временно към отбрана.
В началото на май оперативно-стратегическата обстановка се променя бързо. На немскофашистките войски не остава друго, освен да започнат оттегляне на запад. Това позволява на Първа българска армия да премине в преследване с всички сили и сродства. За няколко дни тя се вклинява на 150 км и се среща с настъпващите от запад английски войски.
Така завършва вторият период на войната. С решителни действия нашата армия се отдалечава на повече от 1000 км от родината и достига подножието на Австрийските Алпи. За първи път в тринадесетвековната ни история български войски действат толкова далеч. Някога воините на Крум и Омуртаг водят боеве с аварите и франките по долините на Сава, Драва и Мур, но не достигат планините, от които извират тези реки. Това правят единадесет века по-късно техните потомци, воините от Първа българска армия.
Ето ти и малко мапи:
|
Re: 9-ти мај,денот на победата [re: ПeтpeБaзepничkи]
