Генко: "Няма спор, че "образ" формира памет. Ала въпросната картина, която фрау Балева реферира и издига в пирон на студията, за 99.99 процента от българите днес, както и българите през 19 век е напълно непозната. Говорих със специалисти /и то доста високо в научната йерархията/, които си признаха, че не сетили веднага за художника, нито за творбата. Да конструираш подобна конструкция, а именно, че картината е катализатор на нещо или ражда мит е нелепо и в научно отношение напълно наивно. Българският селянин в 19 век нито ходи в музей, нито знае какво е музей, нито знае да чете /90 от населението 1891 е неграмотно/. Друг е въпросът, че историческата памет, фолклола в БГ се формират предимно наративно и в някаква мн. малка степен на визуално. В този смисъл разказа на роднини и близки за формиране на историческа памет /колкото и да са преувеличени и неточни в историческо отношение/ е мн. по силна от една картина."

Точно това имах в предвид като написах, че "нещо здраво куца тук". Картината е напълно неизвестна. Направих си труда да проверя дали е била пропагандирана чрез пощенски картички и марки. Резултат нула. Първите български пощенски марки посветени на Априлското въстание са от 1901г.- по-случай 25 годишнината. На тях е изобразено само черешовото топче. Вчера ми изпратиха речта посветена на Априлското въстание на най-великия хуманист на XIX век- Виктор Юго. Тя е от 29 август 1876г. В нея се спира на клането в Батак, но най-силно впечетление ми направи този пасаж: "Казват ни: вие забравяте, че има и "въпроси" (questions). Да убиеш един човек е престъпление, да избиеш един народ е "въпрос". Всяко правителство има своя въпрос; за Русия това е Константинопол, за Англия- Индия, за Франция -Прусия, за Прусия- Франция.
Ние отговаряме: Човечеството също има своя въпрос; и този въпрос е по-голям от Индия, Англия и Русия: този въпрос е детето в корема на своята майка..."

И това е Юго. Може да се напише много и за това, че Батак остава в Източна Румелия и куп други неща, но всичко е излишно (това относно т.нар. хиатус в народната памет- сякаш става въпрос за векове). За мен няма никакво съмнение, че така нареченото изследване е манипулативно. Картината е търсения обект... Един последен щрих. Албума ми "Българска военна фотография" започва със серия от снимки от войната 1877-78. На една от тях ампутират ръката на Димитър Петков на Шипка. Тези снимки са правени през 80-те. Това е била обичайна практика- ясно защо...