На този фон работа на Мартина Балева за Батак отиде в едно ново направление, показвайки силата не само на словото, но и на образа във формирането на историческата памет.

Няма спор, че "образ" формира памет. Ала въпросната картина, която фрау Балева реферира и издига в пирон на студията, за 99.99 процента от българите днес, както и българите през 19 век е напълно непозната. Говорих със специалисти /и то доста високо в научната йерархията/, които си признаха, че не сетили веднага за художника, нито за творбата. Да конструираш подобна конструкция, а именно, че картината е катализатор на нещо или ражда мит е нелепо и в научно отношение напълно наивно. Българският селянин в 19 век нито ходи в музей, нито знае какво е музей, нито знае да чете /90 от населението 1891 е неграмотно/. Друг е въпросът, че историческата памет, фолклола в БГ се формират предимно наративно и в някаква мн. малка степен на визуално. В този смисъл разказа на роднини и близки за формиране на историческа памет /колкото и да са преувеличени и неточни в историческо отношение/ е мн. по силна от една картина.

Не намирам статията на Везенков за нещо изключително. Просто по метода на Сорос се сервират разни внушения.... За да разрушиш мит трябва да създадеш нов! Какъв нов поглед на историята ни предлага автора? Ако се качиш на кула не можеш да откриеш детайлите, ако пък зяпаш детайлите не можеш да откриеш общото... Das Teil und das Ganze ... И като студентка в 1 семестър ще повтаряме: няма общо, обобщението e неодогматизъм..... Това си го знаем и без Везенков...

Редактирано от Гeнko на 27.04.07 08:34.