|
ОВА ЌЕ ОДИ КАКО ПОСЕБНА ТЕМА .........
Основни работи кој треба да се знаат кога имаш намера да кажаш нешто поврзано со историјата на Македонија .
ДУШАНОВИОТ ЗАКОНИК не е сочуван во оригинал , сочувани се записи , НАЈСТАРИТЕ ПРЕПИСИ , НОРМАЛНО СЕ ОД МАКЕДОНИЈА - СТРУГА ..........
Еве еден “ Душанов Законик “ наречен СОФИЈСКИ ПРЕПИС :
На кого пичува дека Душан бил “МАКЕДОНСКИ ЦАР “
Како тоа звучи со бугарашка перцепција :
Отбелязвайки тоя важен момент от сръбската история обаче, те представят нещата от онова време в невярна светлина и по този начин повдигат оправдано съмнение у историците за достоверността на тяхната тритомна книга. В грамотите сръбският владетел Душан се титулува и подписва “цар на сърбите и гърците и българите”; той знаел, че в завладяната от него Македония живеят българи, а не македонци, затова се титулува и подписва “цар на сърбите и гърците и българите”, а не “цар на сърбите и гърците и македонците”.
Съчинителите на така наречената “Историjа на македонскиот народ” и тук, при отбелязването на една от най-висшите изяви на сръбското царско владичество, прибягват не към фактите, а към желанията. Но за да не бъдат обвинени в непознаване на материята, която третират, те казват само, че “српскиот владетел Душан, држеjки под своjа власт голем дел од западните провинции на византиjското царство, се прогласил во 1345 година за цар на Србите и Грците”, което пък значи, първо, че “сръбският владетел, който се коронясал за цар в Скопие на 16.IV.1346 г. и който в грамотите от 1347 и 1350 г. се титулува и подписва “цар Сръб‚л@мь и Грькомь и Бльгаромь”, не е бил действително цар и на българите, както говорят грамотите, а е бил само “цар на србите и грците”, както твърдят съчинителите на така наречената “Историjа на македонскиот народ”; и, второ, когато вече съобщават в подробности, че “Jоаникие, првиот српски патриjарх, во присуство на трновскиот патриjарх, охридскиот архиепископ, како и претставници на светогорските манастири, го крунисал Душана за цар, во Скопjе на 16.IV.1346 година”, поне да посочат на кои народи се е коронясал за цар сръбският владетел. Противоречивото поведение на неспокойната съвест не може да бъде незабелязано.
В борбата истината набира вяра. Докато авторът на “Веда Словена” Стефан И. Веркович вярва, че славяните са прастари жители на Балканския полуостров и воюва за българите в Македония, то Милош Милоевич не иска даже и да допусне, че сърбите не са прастари жители на Индия, Африка, Мала Азия, и прекръства цяла Македония в “Стара Србия”. Белградският професор Йован Цвиич обаче, като географски и етнографски авторитет, иска да хвърли научна светлина по тоя въпрос. В книгата си “Проматра|а о етнографиjи македонских словена” от 1906 г. той признава, че “македонските славяни обикновено се наричат “българи”, но за да не бъде погрешно разбран, бърза да поясни, че името “българин” се разбирало като “прост човек”. В етнографската си карта на Балканите от 1913 г. същият тоя професор отбелязва българите в Югоизточна Македония, като ги кръщава с ново име “славяни”, а населението на Северна Македония, в тъй наречената “спорна зона”, показва с еднакъв цвят с цвета, с който отбелязва сърбите. В географската си карта от 1918 г. сръбският географ е още по- настъпателен в претенциите. Археологът Никола Вулич по някакви исторически стъпки на сръбски крале и царе, намерени нейде в пясъка край Вардара, прави откритие в археологията и авторитетно предлага Македония вече да не се нарича “Южна Сърбия”, а само “Сърбия”. А сръбският министър К. Стоянович бърза да поясни думата “българин” и дълбокоучено заявява, че “с това име (българин – б. а.) не се означавала българска народност, а само простота, защото това название иде от латинската дума vulgaris – прост човек, селяк, земеделец, докато пък за национално определение се употребява монголската дума “болгарин”, която не е позната в Македония”. Обаче непонятни са причините, поради които министър К. Стоянович, като верен тълкувател на чуждитедуми, не се е спрял върху етимологическото значение и на думата servi – роби, и не е предложил на италианското списание “Nuova antologia” България да се прекръсти в Простотия, а Сърбия – в Робия, понеже думата “българин” не означавала народност, а само простота, а Сърбия, понеже иде от servi, което значи роби. O, sancta simplicitas!
Съчинителите на така наречената “Историjа на македонскиот народ”, от една страна, отричат факта, че сръбският владетел Душан е бил цар и “бльгаромь”. Сръбският министър К. Стоянович, от друга страна, с тълкуването си на “монголската дума “болгарин” се стреми да убеди историята, че сръбският владетел Душан не е бил цар Срьб‚л@мь и Грькомь и Бльгаромь”, а е бил “цар Сербомь и Грькомь и Монголамь”. Няма да спорим с убеждението на убедения К. Стоянович дали “монголската дума “болгарин” е позната, или не е позната в Македония. Ще е от полза за всички, които желаят да се доберат до истината по този въпрос, ако не са чули, да чуят мнението на двама български просветители от Македония.
Бугарашко правило ...
ubi bene-ibi patria
|
“ На бугарштината и се кратки краката “
“ На бугарштината и се кратки краката “
