|
|
| Тема |
 Здравейте, аз мисля следното ... [re: Mиpa_M] |
|
| Автор |
ludo-mlado (оптимист) |
|
| Публикувано | 15.04.07 11:27 |
|
|
|
Именните традиции в България, македония и другите славянски страни произхождат от народностните традиции за обозначаване на отделните хора, по такъв начин, че когато за тях се говори в тяхно отсъствие ( в трето лице) да става ясно за кого се говори.
Тези народностни традиции са повлияни силно от обстоятлството, че до преди сто години по-голяма част от населението е живеело в затворени селски общности (това се отнася на само за България и македония, но и за Русия и други държави).
Правя уговорката, че именната традиция за кръщаване първоначално произлиза от необходимостта и целта е удобство. Не е имало никаква нормативна уредба, както задължение едно лице да носи второ (бащино), трето (дядово или фамилно) име.
Представете си, че живеете в малка селска общност от около 1000 - 2000 човека. Всеки в нея носи само едно единствено име (собствено или както му викаме - лично). Напр. Петър (типично християнско име - разпространено у нас след покръстването). Да обаче от 2000 човека в селото четирима се казват Петър.
Представете си, че Петър (или по-точно единия от четиримата) е обект на обсъждане от страна на други двама свои съселяни - Христо и Иван, тъй като неговата свиня е станала 300 оки или на него му се е случило някакво друго знаменателно събитие, пради което същият е обект на обсъждане.
Води се следния разговор (между Христо и Иван):
- Иване, Петър е отчувал свинкя, каде 300 оки!
- Не мое да бъде. Никой нема такава голема свИня!
- Да бе верно е, Марин ми каза вчера. И днес, сабайле одих да я видя. Такова жуотно не си виждАл! Не мое да се провре през вратнико на кочината.
- Абе, чакай бе, Ристе ти нещо ма послъгваш. Петър нема кочина, той има само един навес от пръти и царевична шума там си чува свиньете!
- Чакай бе ти ми говориш за Петър Митрев - он нема кочина. Па яс ти казвам за Петър Танасов. На бай Танас средния син.
- А, он мое, ама яс не говора со них, отка брат му на бай ти Танас ми отсече ореа.
От този разговор се вижда, че за да бъдат различени двама души с лично име Петър се ползва името на бащата на всеки от тях, като към това второ, уточнително (бащино) име се добавя наставката "-ов" или наставката "-ев", които иначе уточняват собственост върху нещо (напр. Аспарух-ов меч (меча на Аспарух), Кордопул-ова къща (Къщата на Кордопулу), Петр-ова нива (нивата на Петър) и т. н.)
Собственост върху нещо се указва в българския зеик и с други окончания - напр. окончанието -ИН. Бащ-ин дом, майч-ина ласка и т.н.
Това окочание също е дал отражение в българския език, но не е признато официално като традиционно. Напр., ако с оглед дадения по-нагоре пример за лицето Петър, той се уточнява не с бащиното си име, а с майчиното си ще стане Петър Станк-ин (Петър синът на Станка). Причините да се ползва майчиното име, а не бащиното може да са различни. Една реалистична хипотеза е, ако отдавна във времето съпругът на Станка и баща на Петър е починал и малко хора го помнят.Все пак целта е една - Петър Станкин да се отличи от всички останали носещи имет Петър и от това да стане ясно за кой точно Петър иде реч.
В настоящо време окончанието -ИН не е на почит, тъй като не е залегнало в нормативната урдба у нас, но преди всички деца с неизвестен баща за второ име са носили майчиното си лично име с окончание -ин.Пример за това окочание може лесно да се намери във фамилното име на вицепрезидента ген. Марин.
С оглед на посочените примери се вижда, че без някакви особени правила хората, с цел удобство са създали именната традиция, която съществува и е най-разпространена в България и Русия, а допреди 60 години и в македония.
| |
| |
| 
|
|
