|
|
| Тема |
 Кметот на града , Илија Коцарев ..... |
|
| Автор |
Dunek_Xaджийka (сръболафещ тюрк) |
|
| Публикувано | 01.04.07 19:07 |
|
|
|
На този фашистическо пропаганден господин Илија Коцарев , кметот на Охрид приема фашистическиот флаг да го пази на вечни времена ...........
Као тоа го доживува Коста Църнушанов , службеник на фашистическата влада на Бугарија , с’трудник на фашистическиата влада на Германија ........
Македонизмът и съпротивата на
Македония
срещу него
Коста Църнушанов, Унив. изд. "Св. Климент Охридски", София, 1992
“.... Тук ще подчертаем ролята на Коцарев като рицар на саможертвата. Когато германският комендант иска от него или войниците, или 25 души известни комунисти, които да вземе като изкупителна жертва, той категорично заявява: "Аз мога да умра, но не мога да предам 25 души заложници срещу избягалите 25 души български войници и да затворя по тоя начин 25 български къщи". Както видяхме вече, Охрид бива спасен благодарение на неговия авторитет чрез откуп със злато, което обаче бива върнато на населението по необикновен начин.
Тъй Охрид начело с вожда си Илии Коцарев написва на 13 и 14 октомври 1944 г. най-светлата страница в новата си история под лозунга: "Се ке дайме, бугарски войиик не даваме!"
С влизането си в града партизаните намират, че първата им задача е да арестуват Коцарев въпреки протестите на цялото гражданство. И той поема тежкия кръст на страданието. Пред съда извисява глас срещу обвинението, че се е противопоставил на партизаните, които носели освобождението на Македония: "Ами не ми е ясно, бре луге, како може да се ослободува веке еднаж ослободената Македония" (с. 57).
Осъден на 20 години затвор заедно с други свои роднини като Сава Коцарев, Владо Коцарев и прочее, вече много възрастният Илия Коцарев стоически понася тежките изпитания. След известно време ослепява и бива освободен, за да умре у дома си. При вестта за неговата смърт целият Охрид излиза на улиците и тръгва с безкрайна почит след тленните му останки. Тъй Илия Коцарев излиза победител, велик с непреклонния си дух, равен на възрожденските великани на родния си град, украсен обаче и с ореола на народен мъченик за българското име.
П.С.
В Охрид са съдени и осъдени на по 15-20 години строг тьмничен затвор Илия Коцарев, Саво Коцарев, Стойчо Ташев, Никола Аргиров, Наум Йосифов, Тома Гайдаджиев, Любчо Коцаров и много други.
На 3 януари 2007 г. в Охрид почина , затвореникът, борецът и мъченикът за българската кауза в Македония. Почина в деня, когато приключваха новогодишните шествия в Македония и започваха Коледните празници. .......... Неговият чичо Илия Коцарев е кмет на Охрид в периода 1941-1944 година и на всичките снимки в Българската национална телевизия може да се види ликът на този достоен старец как през 1941 година вдига българския национален флаг на площада в Охрид в момента на идването на българските войски. .............На погребението се събра целият Охрид, всичките - и леви, и десни, и протогеровисти, и михайловисти. И едните, и другите изпратиха великия борец за българската национална кауза. Но не дойдоха онези, които трябваше да седят на първите редове. Не дойде нито един от ВМРО - ДПМНЕ, нито един от ВМР Народна партия на Любчо Георгиевски, нито един от софийското отдавна изгубено ВМРО на Красимир Каракачанов. Не дойде никой от Македонския научен институт и което е най-куриозното, не дойде нито един дипломат, дори нито един чиновник от българското посолство в Скопие..........
Владимир ПЕРЕВ
българин е географско понятие за Гагауз , Татар , ..........тюрколафещите
| |
| |
| 
|
|
Кметот на града , Илија Коцарев .....
