Мавро Орбини е друга бира и в друг контекст пише за "Царството на славяните"......

но нашият разговор тръгна оттам, че това, че даден град е поставен в Сърбия или в България, още не означава, че непременно населението е описано като сръбско или респективно българско, затова беше и ремарката за Момчилград. Имах предвид и следното. Димитрий Кантемир пише в първата половина на 18 в., че Ягодина, която Бакшич поставя в Сърбия през 17 в., се намирала в България. Кантемир пък ползва една още по-стара реалия, според която Шумадия, където е Ягодина е била "Силва булгарика"....авторите-ерудити често пъти смесват съвременните им реалии и онова, което са прочели в книгите на предшествениците си. Затова например е хубаво човек да чете Ханс Шилтбергер, който много точно посочва, че в края на 14 в. има цели "три Българии" край Дунава. Ама човекът не е бил учен и е описал точно какво е видял и чул на място. Бакшич/Бакшев е бил ерудит, както и Кантемир и не може да им се има пълна вяра на това, което пишат, до каква степен то отговаря на реалността. Що се отнася до Мавро Орбини, наистина си прав, че "риълм" отговаря по-точно на неговия замисъл, но доколкото съм запознат с Мавро Орбини, той цели да покаже и държавните и политическите структури на славяните, които разглежда като един народ в духа на раждащата се именно в Хърватско илирийска идеология през 16 и 17 в. За такива славянофили и на други места в католическия свят има данни още от 15 в., например в полската историография от 15 и 16 в., които като описват походите на Владислав Варненчик, се радват, че местните били от "генс Склавоника" и поляците се разбирали с тях, понеже тая нация населявала всичко от Ледовития океан до Черно море и пр.....Това го повтаря и Филип Калимах, който е италианец на полска служба, полски шпионин на Балканите и същевременно италиански ренесансов ерудит в полския двор в края на 15 в., чието Слово за войната, която трябва да бъде обявена на турците, съм превел лично....Та си мисля, че Орбини използва "реньо" за да подчертае единството на славянската "нация" в нейните различни държавно-политически структури, както той ги е разбирал. Разбира се, това си е мое мнение....
Но що се отнася до Бакшев си мисля, че той напълно съзнателно говори и за Сърбия и за България като за държави, които са окупирани от турците временно. Това отговаря и на цялостната линия на католическите български епископи, между които и Парчевич, които провеждат активна политическа дейност в тази посока. И използва именно реалии и граници от 14 в., но като политически. Иначе като описва Призрен говори за "католици, схизматици и турци"т.е. турци= мюсюлмани според мене, в духа на понятия като "турска вяра", а не се ангажира с етническата принадлежност на католиците и схизматиците. За Охрид пък говори за българи и че бил в Царство България т.е. още по-древна реалия, свързана вероятно и с Охридската българска архиепископия, която и по негово време си е там.
Във всеки случай темата е интересна и за да сме напълно прецизни би трябвало да анализираме целия текст и то в оригинал---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите