Македонците издигат лозунг за независима Македония и с това манифестират своя сепаратизъм, заявяват някои.

В идеята за независимост македонците не влагат нищо повече от онова, което се влагаше в идеята за автономия през турския режим; в онова, което изразената политическа формула на великия английски държавник Уйлям Гладстон - Македония да принадлежи на македонците - съдържаше. Крайният идеал на македонците не можеше да бъде друг, освен да видят Македония цяла, която да се радва на свое самоуправление. Разбира се, това не изключва борбата за извоюване на минимални национални права, признати с договорите за малцинствата, или в създаването на самоуправление в оная част на Македония, която се намира в Югославянската държава, при евентуално преустройство на федеративни начала на последната. По тоя въпрос е издадена доста обширна литература от македонските организации в миналото, които, и чрез публични събрания, са изяснявали своя политически идеал. Но, понеже още известни среди в България се дразнят от издигането на идеала за самостоятелна Македония, ние сме принудени да кажем няколко думи по него.

Ако Берлинският договор за мир не беше разкъсал Сан-Стефанска България, македонският въпрос нямаше да съществува. Берлинският договор създаде ново положение за Македония, с което трябваше да се справя македонското население и българската държава. Македония заема центъра на Балканския полуостров, където бяха застъпени жизнените интереси на Великите сили. Те не допуснаха нейното присъединение към България, когато руското оръжие звънтеше край Цариград и диктуваше условията за мир. Жизнени национални, политически и економически интереси бяха застъпени в нея и на трите балкански народи - българския, сръбския и гръцкия, всеки един от които по численост беше приблизително еднакъв. Изключено беше да се мисли, че двата от тия народи ще позволят владението на Македония от третия. Македония ставаше ябълка на раздор и вечни борби, успехите от които можеха да бъдат променливи, но никога не и трайни. Затова първоапостолите на македонското освободително движение възприеха една спасителна формула, която можеше да задоволи всички - автономията на Македония. Така тя се запазваше цяла в нейните естествени географски и економически граници. Така тя гарантираше свободното съществуване и развитие на всички свои граждани, без разлика на вяра и национална принадлежност. Така тя осигуряваше напълно интересите на България, Сърбия и Гърция, на които щеше да принадлежи еднакво и да служи като обединяваща връзка за тяхното разбирателство и мирно развитие на Балканския полуостров. И всички ония среди, български и небългарски, които компрометираха тази идея, по един или друг начин, са виновници за днешното нещастие на българския народ и за липсата на спокойствие в юго-източна Европа.

В идеята за самостоятелност на Македония няма нищо сепаристично и противобългарско. Тя бе страстно прегърната и защищавана от големия български поет Пею Яворов, както и от мнозина българи от старите предели на Царството, които грабнаха пушката и отидоха в Македония в помощ на своите поробени братя. Радикалната, земледелската, социалистическата и др. партии в България прегърнаха тази идея, без да ги обвинява някой в сепаратизъм. През 1910 г. министър-председателят на България Ал. Малинов прекъсна преговорите с Сърбия, водени под покровителството на Русия, защото сърбите настояваха за подялбата на Македония. България държеше за нейната цялост и идеята за автономия беше възприемлива за нея. В 1912 г. България сключи военен съюз с Сърбия, и в алинея 2. от тайния договор се казва:

“ Що се касае за територията между Шар планина и Родопите, Архипелага и Охридското езеро (т.е. Македония, б.н.), ако двете страни се убедят, че е невъзможно организирането й в автономна област, с оглед на общите интереси на българския и сръбския народи, или по други вътрешни и външни причини, с нея ще се постъпи както следва:.......”
следва разделението на Македония на “спорна” и “безспорна” зона, с която сръбската теза за подялба на Македония възтържествува. За нещастие, никога правителството на Гешев-Данев не се опита да създаде от Македония автономна област. Ние не можахме да намерим нито един документ в дипломатическата архива от войната, от който да се вижда, че Българското правителство е поискало изпълнението на чл. 2 от тайния договор в неговата първа част. Знае се само, че турската делегация на няколко пъти е повдигала въпроса за автономия на Македония - и при опитите за сепаративен мир с България и при водене на преговорите в Лондон. Всякога българското правителство е отстранявало въпросното предложение и с това, според нас, както и с възприетия принцип за подялба на Македония се тури началото на всички фатални последици, които сполетяха българското племе с последните войни.
Българската делегация в Ньой заяви публично пред света, че е готова да отстъпи Петричкия окръг, стига това да направят и останалите две балкански държави с частите от Македония, които се намират в тяхна територия, за да се създаде самостоятелна държава от нея. Българското обществено мнение и обективните люде в чужбина оприличиха България на майката от Соломоновата притча, която е поискала детето да бъде живо, въпреки, че ще се даде на друга. Идеята за самостоятелност на Македония бе реална за канцелариите на всички европейски държави, които сериозно я обсъждаха, а в 1908 г. решиха да я приложат на практика - взетото решение при срещата в Ревал на Руския император Николай 2-ри и Английския крал Едуард 7-ми. Станалата революция в Турция заблуди Европа и осуети нейното приложение. Тя бе възприета в програмата на Работническата партия в Англия, за нея ратуваха международни организации в света, тя бе сериозно разглеждана и в последната конференция за мир, която приключи войната от 1914-1918 година. Тая идея горещо се подържа и в този момент от поробеното население в Македония, от емиграцията в България, Америка, Австралия и в др. страни, където има македонски прокуденици. Тя намира горещи защитници в България и по останалите части на света като единствена формула за разрешението на споровете между балканските държави и за тяхното спокойно развитие в бъдеще. Затуй македонците държат така фанатично за свободна и независима Македония и за самостоятелност на своето освободително движение. И който българин се страхува от тая идея и нарича македонците сепаратисти, той най-малко брани български интереси.

Но на какво се дължи преследването на македонските българи в Царството, на каква се дължи днешното отношение към македонското освободително движение, което в нищо не се е променило от 19 май насам? - Според нас, това се дължи на оная хипноза от идеята за сръбско-българско сближение, която се обладала умовете на много българи, парализирала е тяхната воля и е направила от България сателит на Белград. Епохата на севдалинките, осветена от звенарството при такава кървава тържественост и с толкова голямо национално падение, продължава и в настоящия момент.

Име нещо много подло, много недостойно от национално гледище, да се подава ръка от една част от българския народ и то от свободната му част, на ония, които убиват другата част от същия народ. Ние знаем и услугите, които сръбската държава прави на България и които тя може да си подсигури и по друг път. По тоя въпрос няма да говорим, защото не искаме да издаваме “тайни”, които са известни на сърби, гърци, турци, ромъни и на целия свят. Но никакви услуги, никакви економически облаги не могат да оправдаят жертвуването на народната душа. Тя не може да се продава срещу възнаграждения - големи или малки. Тя е свещена и когато се касае за нейната защита, всеки трябва да даде своите сили, за да я брани.

ДухотнаВовата