Доц. Пламен Павлов: Хората, които се чувстват българи по света, особено в Македония, смятат 3 март за най-българския празник
03 март 2007 | 20:09 | радио "Фокус" - Велико Търново
България чества днес националния си празник 3 март. На този ден пред 129 години в Сан Стефано представителите на Русия и Турция подписват мирен договор, който слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г). По този повод радио “Фокус” – Велико Търново потърси за разговор историка доц. Пламен Павлов.
Фокус: Доцент Павлов, от гледна точка на историята, какво е значението на националния празник трети март?
Доц. Пламен Павлов: Няма съмнение, че трети март е най-важният български национален празник и това се потвърждава от цялостното отношение на целокупната българска нация. Присъствал съм на празнуване на трети март в Скопие на един от приемите, които дава нашето посолство и там видях такива невероятни изблици на българска радост, каквито в самата България не могат да се наблюдават. Хората, които се чувстват българи по света, особено в Македония, го смятат наистина като най-българския празник. В последните години знаем, че имаше много гласове относно адекватността на този празник спрямо самата историческа реалност. Имаше изказвания, включително от хора на високи държавни постове, че това е просто един мир между две страни, в който България не участва, че това е един предварителен мир, че този идеал не се е осъществил. Независимо от факта на Санстефанския мир като наистина двустранен между Османската и Руската империя, на практика той потвърждава договореностите от Цариградската конференция, решенията за Българската екзархия. Националният празник на България показва българското етническо пространство като даденост, която през 19 век се признава от великите сили и от целия свят. За мен това е празникът, който ни свързва с неосъществения национален идеал, но който ни задължава да помним това етнокултурно пространство, което малко или много съществува и днес. Нека да припомня отношението на унгарците към техните национални традиции, там се говори за Република Унгария и за историческа Унгария. Аз съм на мнение, че можем да говорим за Република България и за историческа България, която в общи линии съвпада със Санстефанска България.
Фокус: Какво е мнението Ви за това, че често младото поколение е обвинявано в антиисторизъм ?
Доц. Пламен Павлов: Категорично не съм съгласен с подобни тези. От опита ми като преподавател и като председател на Агенцията за българите в чужбина преди години, не мога да приема, че днешните млади хора не се интересуват от историята на страната ни. Аз получавам стотици писма от млади хора на електронната си поща, които непрекъснато задават въпроси. Съвсем не е вярно, че младото поколение не се интересува от историята на страната. Достатъчно е да се влезе във форумите “Бойна слава” в интернет и други интернет общества, за да се придобие впечатлението от това, че българите по цялата планета се вълнуват от проблемите на българската история. Според мен има възраждане на българския патриотизъм, който категорично се наблюдава през последните години.
Даниел ИНКОВ
И секако , во недостаток на свое , БУГАРИТЕ ГИ ПРАЗНУВААТ РУСКИТЕ НАУЧНИ ПОБЕДИ
българин е географско понятие за Гагауз , Татар , ..........тюрколафещитеРедактирано от Dunek_Lozar на 04.03.07 01:04.
|