|
изключително адекватно мнение за Каракачанов и неговото "ВМРО". Това не е ВМРО а шизоидно превъплъщение на предателската кебапчийска турбопатриотарщина на комунистическите рубладжий в България...
Никола Младенов
сп. "Фокус", Македония
Всяка панихида за Мара Бунева само засилва чувството ми, че за съжаление зад почитта към нейното геройско дело се крие една гнусна игра на сръбските и българските служби, които използват нейното геройско дело за сметка на нашите по-нататъшни дележи на сърбомани и българофили. С тази разлика, че първите искат да представят своето сърбоманство като някаква македонщина и за още по-голямо съжаление продължават да успяват в това. Ако бяха истински македонци, а не скрити сърбомани, тогава сигурно щяха да кажат някоя дума и за кръвника Прелич, от когото пропищяла цялата младеж в Скопие през 20-те години на миналия век, вместо да изразходват цялата си енергия за “блудницата” Бунева и нейното българско съзнание. Когато ги слуша човек, просто му става жал за чиновника Прелич, тъй като, помислете си, срещу него е дръзнала да вдигне ръка една не съвсем чиста македонка. Излиза, че по-добре щяло да бъде великосръбският кръвник да останел жив, отколкото това, че от него не се е спасила (про)българската ръка!?
В разгара на българофобията кухите анализатори на нашите латасоидни телевизии изхвърлиха и неочаквана антипартизанска теза. Демек, с убийството на Прелич Бунева направила по-голямо зло за македонското население, над което сръбската полиция е извършвала жестоки репресии. Трябвало, значи, да се седи със скръстени ръце, на полицейски разпити да ходят по два-трима скопски младежи на ден, същевременно безкрайно, вместо сега, след убийството на “невинния” окупатор, да пострадат 200-300 младежи само за един ден. Защо тогава им щадим партизаните?! Защо не ударим и по тях, тъй като се знае, че същото се е случвало и след техните акции през Втората световна война?! Защо между другото не спрем с тях, когато можем да се нахвърлим срещу илинденците, които вместо да стоят мирно, са решили да вдигат въстания, след които османлиите са реагирали жестоко срещу “остатъка” от населението, както е правел всеки окупатор в историята?
В тяхна памет, изглежда е трябвало да се примирим с всяко робство. Освен българското, разбира се. Малко остава да обявим за прокажени всички свободолюбиви революционерски изблици в нашата история, тъй като в основата си те били незачитане на тогавашните институции!?
Но колкото и да е логична, тази проява остава крайно съмнителна. Щом човек кръшне от просръбската диоптрика, веднага изниква някой Латас, който на мига ще ви обяви за българофил. Естествено, въпросните веднага се позовават на лидера на българското ВМРО Красимир Каракачанов, който не чака много, за да поиска намесата на София за онази част от нашите учебници, които третират българското “освобождение” на Македония, заради “защитата на българското население зад Осоговието”. Но с това всъщност само потвърждават тезата ми, че всичко това е мръсна работа на сръбските и българските служби. Благодаря за въпроса, вече е огласено сътрудничеството на Каракачанов с тайната полиция на София, която, очевидно, остава вярна на Букурещкия договор, според който Вардарската част трябва да си остане в сферата на сръбските интереси. Просто с такъв Каракачанов сърбите не трябва да се тревожат за своето бъдеще в Македония. Заради такива “защитници” македонците вечно ще останат българофоби, сякаш по поръчка за сърбите и сърбоманите, с които не сме имали някакви особени проблеми освен “дреболиите” в лицето на редица Преличи, Шашичи, Темповци, Ранковичи...и само една кралска глава на Караджорджевич. Разбира се, на тяхната църква въобще не й обръщаме внимание, тъй като сръбският народ няма въобще нищо общо с нея. Това, че в сравнение с която и да било сръбска институция точно в нея има най-голямо доверие, не е никакъв проблем. Ами да, Тадич и Кощуница гарантират, че църквата и при тях е независима от държавата.
За разлика от уважавания професор Марянович аз не смятам, че българското насилие при всяко честване на Сандански от страна на нашите в Пирин трябва да бъде оправдание за агресията от наша страна при честването на Мара Бунева в Скопие. Напротив, смятам, че точно нейната годишнина може да бъде начална брънка за преодоляване на българо-македонските спорове. Няма ли да бъде по-европейско, ако изразяваме заедно с българите почитта към Бунева, щом толкова смело се отказваме от нейното македонство? В крайна сметка днешното няколкохилядно българско малцинство в Република Македония е доказателство, че и по нейно време е имало българи в тази част на Македония. С убийството на Прелич тя със сигурност е помогнала и на македонците, и на турците, и на албанците, и на власите, и на българите, които по това време са имали общ проблем със сръбския окупатор в страната. В крайна сметка от най-ранни години са ни учили, че първата Югославия, в която доминира сръбската буржоазия, е била зандан за нейните народи. Особено за Македония. Не случайно, между другото, точно при нас са били разположени 17 000 сръбски полицаи.
Този наш подход сигурно би бил добро усилие за нашето разбираемо искане, по същия начин да честваме Сандански, на пример. Кой нормален българин би бил срещу този акт!? С какво ще оправдава редовния срам на Роженския манастир, ако ние, македонците, предложим европейски маниери на общо отдаване на почит като несъмнено по-добра алтернатива от взаимното хулиганство в дните, които несъмнено ни свързват. Това, че имаме общи моменти в историята, нито нас ще направи по-малки македонци, нито пък от тях ще направи по-големи българи. В крайна сметка и общите моменти със сърбите от Втората световна война не би трябвало да предизвикват аналогии от този тип при двете нации - както при нашата, така и при сръбската. Напротив. Ако има държавническа мъдрост, всичко това може да мотивира Белград за “малка намеса” в работата на тяхната църква при общото честване на Св. Прохор Пчински, което толкова много загрозява картината за идиличните македоно-сръбски отношения, от която по никакъв начин не отстъпват техните мегафони в Македония! Наистина не искам да бъда циник, но не мога да се откъсна от впечатлението, че нашите медии ще имат съвсем друго отношение и към ролята на Чочоровска в сегашната кокаинова афера, ако същата не беше белградска снаха. Помислете за момент, ако вевчанката беше омъжена за софиянец. Какво мислите, какво щеше да бъде отношението на телевизиите? Със сигурност щеше да бъде виновна още преди да е отворила уста. Независимо че пътят на всички мътни бизнеси на нашето подземие, непоколебимо е водел и води към Белград. Защото България и българите остават дивеч за отстрел във всички сезони. Всичко това, което нашите “македончища” не смеят да кажат за гърците, сърбите и албанците, свободно могат да го кажат на българите. Но по-иначе не може и да бъде, щом Глигоров дава такъв пример. Вместо да мълчи и да червенее от срам с надежда, че никой няма да го попита защо България ни изпревари по пътя към НАТО и ЕС, той в центъра на Загреб се усмихваше на Франьо, възхищаваше се на постиженията в самоуправлението, на визионерството на Йосип Броз... и естествено се гордееше с времето, когато за българите сме били американци. Сякаш екслузивно е включен в “Еднооки” а не сред нацията, която неотдавна избра точно Туджман за своя най-значима историческа личност. Дали можеше да бъде по-лошо? Сигурно е могло. Помислете си ако на нашия държавник му бе хрумнало за генерал Вуковарски!
|
Никола Младенов, сп. "Фокус", Македония
