Преди време Велислава Дърева, по повод “тихата дипломация” и сестрите ни в Либия, изказа тезата, че най-големият страх на един диктатор е говоренето. Принципът с Македония е същия, въпреки че там няма едноличен диктатор, а самоналожена масова диктатура над спомените, героите, песните, езика или каквато и да било връзка с България и българите. Необходимо е да се предизвика говорене и колкото повече, толкова по-добре. Та на побойниците това им е слабото място – някой в Македония да почне да говори и задава въпроси. Защо, аджеба, едни от ВМРО са герои, когато са се борили против турската власт, а щом борбата е била насочена против другият окупатор – Сърбия, изведнъж те са станали кръвопийци, терористи, курви или тем подобни?! Защо паметна плоча на една жена така боде очите на определени кръгове в Скопие?! Коя е тя?! Защо поругават паметта й, дори да не уважават саможертвата й, нали народът ни е казал “за мъртвия или добро или нищо”? Защо бият българи, а нямаха смелост да се опънат на албанците? Защо, защо, защо и още много защо… Набере ли инерция това защо, тежко и горко на поръчалите и организиралите побоя. Та затова един начален тласък от Пиринско няма никак да е излишен…

Редактирано от 1OO%бълrapka на 15.01.07 14:22.