Започнаха да ме питат от каква народност сме — сърби или българи, и кого считаме за наш духовен началник. Отговорих им, чн ние сме старославянски народ, прдселени от майка Велика Русия в Македония много по-напред от българите и от сърбите, но говоря ни е по-близо до българския, па освен това, ние считаме себе си за духовни чада на светата българска Екзархия, па и затова сме подали молба на Негово Императорско Величество за да ни помогне с мощното си покровителство да се сдобием с екзархийски владика. Тогава сърбският посланик г-н. Сава Груич се обърна към мене и ми каза: вие не знаете нищо, вие сте старо-сърби, обичаите ви и носията ви са старо-

46

сръбски, вие славите слава, както и сърбите. Сетне Груич се обърна към Синода и каза, че славяните в Македония са събрани от много народности, па и затова и самите те не знаят на каква народност принадлежат. Той каза тия думи по руски.
Тогава и аз започнах да говоря, като се обърнах към Негово Високопреосвещенство митрополита и към другите членово на Светия Синод: Вие сами знаете, па освен това и ние ви съобщаваме, че ние служим служби на Св. Никола, на Св. Атанасия, на светците Георгия и Димитрия, та и затова не казваме, че славим слава, но че служим служба. Малко сърдито ми отговори сръбският посланик Груич с думите: вие нищо по това не знаете и вие сте старосърби...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите